Развод, разруха и едно разбито детско сърце: Мама и тате са моят живот!

Това е история за едно разбито детско сърце. Ударено вчера, когато всяко дете празнува деня на мама. Разказа я във Facebook моя приятелка, учител в столично училище. Разказ за болката, за травмите, които нанасяме на децата си, когато не искаме да обърнем гръб на егоизма си, за убиеца, който разрушава семействата ни.

Семействата ни стават все по-богати, материално обезпечени, децата привидно задоволени с всичко.... А дали е така? Живеем в тотален недоимък на любов, нежност, разбирателство, уважение, милост, вярност, себеобуздание, търпение, жертвоготовност... Кой е техният убиец?

Не е Истанбулската конвенцията, нея я победихме! Събудихме се, изправихме се и застанахме като един срещу заплахата за семействата ни. Тя се пръкна скоро, поразмята полите си, показа голотиите си и си замина, но той остана! Многоликият убиец на българските семейства!

Според статистиката всеки втори брак в България завършва с развод. Една трета от всички деца в България са деца на разведени родители. Няма човек в страната, който да не е засегнат лично или поне да няма близък или познат, който да е потърпевш от тях. И всяко трето дете у нас минава през ада, когато семействата се разпадат.

Ето историята, разказана в социалната мрежа от приятелката ми М.Б., която е начален учител. За болката в детското сърце, когато мама и тате се разделят:

"Цял следобед и вечерта съм плакала. Ходя си с тая тетрадка и я стискам, и се моля. Ето и сега ще ревна. Болката на майката, болката за детето ми е позната, много позната и изстрадана. Никого не обвинявам... Знам историята, още когато майката дойде да запише детето в училище и ми разказа. Тогава плаках с майката, вчера с детето.

Има дни, отбелязани с червено в календара, които трябва да отчетеш като празник. Има и дни, които се превръщат в празници тогава, когато създаваш нещо, когато твориш и успяваш, когато правиш някого щастлив, когато обичаш и от любовта ти се ражда нещо красиво. А когато това е дете... Няма такова щастие и по-голям празник.

Има дни, в които летиш и сякаш небесата няма да ти стигнат да поберат радостта ти, но има и дни, в които и земята е малка, за да понесе мъката...

Днес е празник... За да свържа работата по прилагателно име и празника на мама давам задача всяко дете да опише своята майка с колкото може повече прилагателни имена и по възможност да използва и похвата сравнение.

Децата се справят успешно, кипи оживление, валят похвали от моя страна, разбира се, аз съм щедра и на шестици, особено за успелите да направят и портрет на мама.

Радостта е всеобща, настроението приповдигнато, едва се удържат, аз се вълнувам заедно с тях. Направо в десятката с прилагателните!

Чете поредното дете и гласът му започва да трепери. Зная за семейната драма още преди 2 години, но то разбира днес, на празника на мама, от мама.....

Няма да ви описвам прегръдките, сълзите, думите, няма... Ще напиша само това, което детето написа за мама и тате:

"Моята мама е добра, мила, красива, грижовна, невероятна, фантастична, разсмиваща, обичлива. Успокоява те, когато си разстроен и обиден, усмихната, щастлива, радостна, хубава, засмяна, любезна, умна, закачлива, трудолюбива, стриктна.

Тя е толкова обичлива, че никой не може да я замени. Когато се засмее, в мен нещо огрява, сякаш, че отивам в рая. Когато съм много тъжен, тя ме пита какво е станало и ме успокоява и все едно нищо не е станало.

И само ако ми дадат да избирам между парите и мама и тате, ще избера мама и тате, дори предпочитам да съм на улицата, но да съм с мама и тате. Само искам да съм с тях. Ако мама и тате умрат, и аз ще умра. Аз без тях съм нищо, ще бъда никой, ще съм едно нищо. Ще съм сирак, сираче.

Те са моят живот, те са моето сърце, моят дух. Нищо, че се развеждат, те пак са ми семейство и ако, мамо, го четеш, да знаеш, че те обичам много..."

Не знам за вас, но аз продължавам да плача... Днес един мъничък детски свят се разби на парчета!..."

Редакцията на Dnes.bg публикува разказа с  позволение на автора, подписано с инициали по негова молба.