Личният фалит по закона "Манолова" – в 3 варианта

Закон за несъстоятелността или за личния фалит предлага омбудсманът Мая Манолова. България е последната държава в ЕС, в която няма такъв.

"Такъв закон е в интерес и на длъжника, и на кредитора, и на фиска на държавата - свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми и на икономиката, като генерира безкраен поток към сивия сектор и към Терминал 2", подчерта Манолова, която представи проекта си в сградата на Европейската комисия у нас.

Социален форсмажор - например болест или загуба на близък, може да доведе до това и добросъвестен човек да изпадне в положението на фалит, затова задлъжнялостта не е частен проблем, подчерта защитникът на народа.

35% от българите - 2 милиона и половина от населението, живее в тежки ограничения, обяви Манолова, цитирана от "24 часа".

Към края на 2017 г. по данни на Европейската комисия просрочените заеми у нас са за над 4,7 милиарда евро, сред които тези, по които не е плащано над 90 дни, възлизат на 3,4 милиарда евро. На 800 милиона лева възлизат необслужваните потребителски кредити.

По данни на БНБ от средата на 2017 г. кредитополучателите у нас са 2 330 000, които са изтеглили 4 991 000 заема. Тук дори не са включени дълговете към доставчици на обществени услуги.

Над 600 000 са необлужваните кредити на физически лица. Ние сме в топ 4 на страните от ЕС -12,1% от всички заеми в България са лоши, при средно 4,6% за ЕС, обяви омбудсманът на републиката.

Справедливо споделяне на тежестта чрез частично погасяване на задължения, справедливо обезщетяване на кредитора, създаването на втори шанс за длъжника, принцип на добросъвестност - това са основните принципи в документа "Манолова".

Според изготвения от нея закон в процедурата по личен фалит ще се минава през съдебна процедура в окръжен съд. Тя ще е бърза, прозрачна, неоскъпена и колективна - една спрямо дълга към всички кредитори. От нея ще се възползват лица, живели поне 6 месеца у нас.

Тази своеобразна уседналост се въвежда, за да се предотврати "туризмът" на банкрута. Така преди години граждани от Германия отскачали да си изчистят кредитното досие при по-либералната процедура във Великобритания.

Специалната защита на закона ще се дава само на добросъвестни длъжници - активно търсещи работа, неосъждани заради липса на надеждност или укриване на средства, подчерта Манолова. Размерът на дълга, за да се стартира процедурата, е закован на поне 5 минимални работни заплати.

Информацията за длъжниците и производството ще се качва в регистър към Търговския, като този нов регистър ще играе и ролята на призовка към кредитора, когато той не може да бъде открит.

3 различни процедури според ситуацията на длъжника залага проектът. Първата ще е за лица с доход над несеквестируемия. В този случай за период между 3 и 5 г. ще трябва да се платят поне 50% от задълженията. Вторият случай ще е с ликвидация (разпродаване) на имущество, без несеквестируемото, а третият ще се задейства при липсата на каквито и да било доходи и имущество.

При такава длъжникът ще трябва 10 г. да уведомява съда при постъпващи доходи, за да се стартира една от горните 2 процедури, след което съдът ще постановява опрощаване, ако той е бил добросъвестен.

Със старта на производствата, в които ще участва синдик, се спират висящите задължения и начисляването на лихви.

Експертите предлагат оздравителен план и пакет последващи мерки като несеквестируем минимум, запазване на единствено жилище и доходи в размер на минималната заплата, преструктуриране на задълженията с презумпция, че длъжникът ще укрепне финансово, ограничение за ползване на нов кредит за период от 3 до 7 г.