Из архивите: Живак в мозъка, в косата... Отровен ли е Георги Димитров?

Във вихъра на нашумелия дипломатически скандал, свързан с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, българската история за смъртта на комунистическия и държавен ръководител Георги Димитров все още няма завършек.

Отровен ли е бил той? Ако не, то как се е появило високото съдържание на живак в мозъка и косата му?

"Инициирахме разследването през 1999 година. Събрах експерти и учени, които взеха проби от мозъка и косата на Димитров. Те откриха 25 пъти над нормата съдържание на живак в тях. За мен най-любопитното беше, че учените се разделиха в мненията си и то при такива категорични доказателства", разказа журналистът от в-к "24 часа" Алексения Димитрова в студиото на "България сутрин".

Пред Bulgaria ON AIR я подчерта, че свръхдозата живак е факт, но как тя е попаднала там не може да се докаже, особено 70 години по-късно.

Оказва се, че кичур от косата и мозъкът на Димитров са съхранявани от доц. Петър Гълъбов, син на патоанатома проф. Георги Гълъбов, който се е грижил за балсамираното тяло на Димитров в мавзолея в центъра на София.

Журналистката инициира разследване. Пробите от косата на Димитров са анализирани в 3 института и трите проби показали няколко пъти завишена норма на живак, при които възникват съмнения за отравяне.

Окончателните резултати от изследването на мозъка са готови през април 2000 г. Те също надминават и най-смелите очаквания – свръхдозата живак в различни участъци на мозъка се оказа от 5 до 25 пъти над допустимите норми и обичайната доза за нормални обменни процеси в човешкия организъм.

“Шокиран съм от количеството живак, което намерих. Работя от 1978 г., но такова количество не съм срещал в нито един случай”, заявява по-късно д-р Христо Борисов от Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.

"Тези дози са токсични и могат да причинят увреждане в човешкия организъм. Те не са могли да проникнат при балсамацията и съхраняването на тялото на Димитров", са категорични експертите, които извършваха изследването.

Трима независими експерти по съдебна медицина и токсикология – проф. д-р Александър Монов, проф. д-р Стойчо Раданов и проф. д-р Георги Цеков, твърдят, че:

-  "наличното повишено количество живак в изследваните трупни материали е проникнало в организма на покойника преди смъртта";

– "установените количества живак в изследваните трупни материали са токсични и могат да причинят увреждане в човешкия организъм”;

– "Те са прониквали в организма продължително време или многократно...

– "Такова проникване е възможно да се осъществи с течни и други храни, които съдържат в малки дози органични съединения на живака или при многократно или продължително вдишване на живачни пари, намиращи се в малка концентрация във въздуха”.

Според учените повишеното количество живак можело да се получи и при инжектиране в организма на живачни диуретични препарати. Някои болни в миналото били лекувани с инжекции “Новорит”, които съдържат живак.

По спомените на личните лекари на Димитров – проф. Ташо Ташев и проф. Ангел Симеонов, Вождът страдал от диабет и от напреднало заболяване на черния дроб. Това се потвърдило и от двама съветски професори, които настояли лечението да продължи в Москва.

През април 1999 г. в "24 часа" се обажда анонимен читател. Представя се за бивш полковник от Държавна сигурност. Казва, че съмненията за отравянето на Димитров са основателни, разказва журналистката.

Съмненията около смъртта на Димитров узнал преди много години от своя началник. Седмица след това обаче получил указания да ги забрави.

Човекът обяснил, че един ден началникът го извикал в кабинета си и под сурдинка му казал, че по оперативна линия са получени сведения, че има нещо съмнително около смъртта на Георги Димитров.

Наредил му да се заеме със случая: “Онемях. Само се осмелих да попитам къде да търся истината. Той дълго мълча. Престраших се да прекъсна мълчанието му: “Германия?” Мълчанието му стана още по-тежко, а после съвсем тихо каза: “Не, Москва”. Тонът му бе такъв, сякаш бях длъжен да се досетя. На мен обаче ми дойде като гръм от ясно небе”, разказва полковникът.

След седмица началникът го извикал повторно и объркано, но с тон, нетърпящ възражения, му заповядал да забрави предишния разговор. Затова оперативният работник млъкнал за няколко десетилетия.

Мълчал, защото преди години подписал декларация, че няма да прави публично достояние сведения и данни, станали му известни по служба. Въпреки това решил да се обади, защото вече бил на 78 години, началникът му бил покойник и ако не каже, каквото знае, някой можело да почне да спекулира с истината.

Бившият офицер разказал, че началникът му получил сведения и имал съмнения, че върху Димитров е въздействано с живак в санаториума край Москва. Там на Димитров бил предоставен кабинет с бюро от масивно дърво.

Началникът му подозирал, че в едно от чекмеджетата било монтирано двойно дъно, в което бил поставен живак. Понеже Димитров боледувал от астма, вдишването на живачните пари можело да умори здрав човек, камо ли болен. Според него обаче следи от такава операция едва ли са били оставени...

Каквато и да е истината за смъртта на Георги Димитров, тя е важна за историята и за поколенията, за да не се изкушаваме в идеологически залитания и да не приемаме научените, готови формули за миналото ни.