Чист пред Темида, бърз и силен... Или как се става полицай?

За да сложат униформа, кандидатите да влязат в МВР трябва да минат редица изпити. Изискват се поне 30 лицеви опори или коремни преси за жените, бягане на 800 метра и тичане в осморки за норматив. Това са част от приемните изпити, които държат желаещите а станат полицаи.

Те важат и за мераклиите за 3-те школи в Пазарджик, Казанлък и Варна и за Академията на МВР, където се взимат под внимание и оценките от дипломата за средно образование.

Нормативите се покриват по точкова система и 30 лицеви опори е минималният праг, за да може човек да се надява, че ще бъде приет. Разбира се, по-високата оценка дава по-голям шанс, особено ако кандидатите са повече от обявените свободни позиции в 27-те областни дирекции на МВР, Столичната и Главна дирекция “Национална полиция”.

Трябва да подадат документите си в структурата, за която кандидатстват. Изискванията са да са български граждани, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер независимо от настъпилата реабилитация и да имат завършено средно образование. Обвиняеми или подсъдими също не могат да кандидатстват.

"Чисто полицейската работа почва да се учи в момента, в който станеш пълноправен служител и излезеш на улицата, на обекта или като отидеш на 2-3 мача и край тебе хвърчат камъни. По протести и такива събития - там се калява самият полицай.” Думите са на Михаил Златанов, заместник-директор на жандармерията, пред в. "24 часа".

Ако пък човек се цели в позицията водач на патрулен автомобил, трябва да има и шофьорска книжка. Кандидатите не трябва да са по-възрастни от 40 години към датата на обявяване на конкурса, като това не важи за вече работещи в МВР. Представя се и медицинска бележка, че са годни за работа в полицията.

Следващият етап е психологичното изследване в 2 части. Първата е тест, който се попълва за определено време.
Целта е да се видят интелектът и логическото мислене на кандидатите. След това има и устно събеседване с желаещия да стане полицай.

Мнозина отпадат на психотеста, а продължилите преминават към покриване на нормативите. Мъжете трябва да скочат от място поне 240 см за максималните 8 точки, а при 205 см получават само 1. И докато това е най-ниският резултат при силния пол, за жените е най-високият. Следва бягане на 4 осморки. Мъжете трябва да изтичат дистанцията, която е 4 метра между конусите, под 16,2 сек, а жените - 16,6. Има и бягане на 800 м, а нормативът за мъже е под 3 мин и 10 сек. Точки не се присъждат за повече от 3 мин и 45 сек. Жените имат по 10 секунди повече.

Последният изпит за мъжете са лицевите опори. Там трябват поне 55 за отлична оценка, а под 30 не се присъждат точки. При жените стандартът е същият, но вместо лицеви опори се правят коремни преси. Точките от всички дисциплини се събират и напред продължават само най-добрите, а дори провалът в една категория означава отпадане от конкурса.

Следва интервю, което се прави в дирекцията, в която иска да работи кандидатът. “Случвало се е да попитаме човек защо се е насочил към МВР и той да каже, че мама и тате са го посъветвали така”, признава Михаил Златанов. Мотивите на родителите били сигурната заплата и ранното пенсиониране, а децата им се стараели да им угодят.

И макар да има и такива, повечето са млади, мотивирани момчета и момичета между набор 93 и 98, казва Златанов. По-рядко са кандидатите, които са близо до 40 г. “Това са хора, които късно са се осъзнали, някои са работили по чужбина, други в частни фирми и при тях мотивът е за по-голяма сигурност”, анализира зам.-директорът, като уточнява, че говори само за жандармерията. Същото е съотношението и за другите структури.

“Дори при търсещите държавна работа обаче в последствие идва и мотивацията”, посочва Златанов.  Според него техниката, черните униформи, камионетките и екипировката са част от нещата, които привличат младежите да се насочат към жандармерията.

След събеседването, одобрените кандидати заминават на задължително 28-седмично обучение в една от трите школи.

Там са на пълен пансион, получават 80% от заплатата на позицията, за която кандидатстват. Обучението започва с базов етап, който е от 6 модула и след всеки има изпит. Първият е “Полицията в служба и защита на обществото” и се дели на 3 части. Застъпени са 29 учебни часа.

Вторият модул - “Полицейски правомощия”, е 119 часа. Той също е разделен на 3 части, сред които има обучение и по право на ЕС. Следващият модул е “Превенция и разкриване на престъпления”. В него кандидатите учат наказателно право, криминалистика и превенция и разкриване на видовете престъпления. Тук най-много са часовете - 111, в първата дисциплина, защото е предвидена подготовка по Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс.

Отделен модул е посветен на полицейската психология, която се изучава в 23 часа. Учат се и основи на компютърната текстообработка за 22 часа.

Последният модул е най-дълъг и в него се учат стрелкова подготовка и полицейската лична защита. Предвидена е и подготовка по ядрена, химическа и биологична защита, както и общи правила за оказване на долекарска помощ. Хорариумът е 150 часа, като полицейската лична защита и стрелковата подготовка, при която първо се учи теория, са най-застъпени. 

Дори по време на базовия етап на обучението от дирекциите изпращат служители, които да преподават. “Например отиват боеваци и показват разпръскване на масови безредици, бойни строеве и други”, дава пример Михаил Златанов.

След този етап е практическият стаж по места, който е 2 седмици. Обикновено той се кара там, закъдето кандидатства човек. “Водим ги на всички обекти, на които има задачи.

Ако по време на стажа има протест или рисков мач, отиват и гледат, за да видят за какво става въпрос, но не участват, защото още не са готови”, казва зам.-директорът за практиката в жандармерията.

След стажа всички се връщат в школата, където има още 3 модула за обучение според специалността, за която кандидатстват. При жандармерията например седмият е “Дейност на органите от дирекция “Жандармерия” по опазване на обществения ред”. Там се изучава структурата ѝ, изпълнението на патрулно-постовата дейност и други. Общият хорариум е 117 часа, има и подготовка за специфичната административна дейност.

Осмият модул е “Използване на физическа сила и използване на полицейски помощни средства”. Това е учено и преди, но заради по-рисковата дейност се изучава по-детайлно. Има теория и практика.

Последният модул е продължаващо обучение по стрелкова подготовка – 28 часа, и полицейската лична защита – 36 часа. Обучението завършва с общ изпит по теория и практика на професията, който е заключителен. Цялото време в школата е 1120 часа.

“Полицай не се става със завършването на школата или Академията на МВР. С това обучението не приключва, а реално започва”, изтъква Златанов. Подчертава, че полицаят започва да се изгражда като такъв чак в практиката си, а много важна е ролята на прекия ръководител, който да го мотивира и да го научи на добри практики.

Впечатленията му от постъпилите от Академията на МВР също са много добри, но и те имали нужда да влязат
малко в екшъна, преди да станат завършени полицаи. Златанов добавя, че някои от служителите в жандармерията се разочароват от охраната на стратегическите обекти и седенето в будки.

“Минават 2-3 месеца, година, а младият човек гори от енергия и иска динамика. Почва се търсене на начини да отидат в районни управления, други служби. Това вече няма как да се случи, защото създадохме 2 нови сектора - “Опазване на обществения ред” и “Масови мероприятия”. С тях дадохме възможност на служителите да избират - който иска, да остане на постове, а тези, които искат да са в екшъна, могат да се включат в него.”

“Много държим и на продължаващото обучение, постоянно пращаме наши служители на учения, за да са в крак, защото средата е динамична, променя се”, казва Златанов и се гордее, че служителите на жандармерията постоянно тренират, правят разстановки за охрана на масови мероприятия, потят се във фитнеса и никога не пропускат мишената в стрелбището.

И макар жандармерията да изглежда наглед мъжка професия, Златанов отчита, че в последните години има и доста жени, които стават отлични полицаи. “По събития ще ги видите на първа линия. При протестите през 2013 г. аз ги дърпам да не са в първия строй, но те самите искаха да са най-отпред. Боеваци, такива са. Много нахъсани, много добри”, посочва зам.-директорът и изтъква, че дамите са по-старателни.
В Академията на МВР 20% от курсантите са жени

По 110 курсанти в специалността “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” годишно обучава Академията на МВР. Съотношението мъже - жени е 80 на 20%. За разлика от школите тук кандидатите трябва да са под 35 г. Висшето училище е двукратен победител в професионалното направление “Национална сигурност” в рейтинговата система на университетите.