Изчезващите професии: Калиграфът на СУ – самотният бегач

Калиграфът - самотният бегач на дълги разстояния. Заглавието на английския писател Алън Силитоу много подхожда на една изчезваща професия. 

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е дипломирал над 247 хил. студенти за 130-годишната си история. Едно от общите неща между тях е, че дипломите им са написани на ръка. А в последните около 15 години - от един и същи човек - калиграфа Ася Коларова.

Преди това била инспектор в СУ "Св. Кл. Охридски" и когато се пенсионира предишният калиграф на университета, Коларова се явява на конкурс за длъжността.

"Започна като интерес, тъй като аз съм филолог по образование, но по душа и призвание съм художник и съчетанието между двете ражда калиграфията. Когато кандидатствах за тази длъжност, се ръководех от това да има художествено изпълнение, но и да се подчинява на правилата за писане. Използвам руски скоропис, който не е точно калиграфия, а бързопис с елементи на украса, за да се създаде впечатлението за ръкопис, който е украсен", разказва тя.

Ася Коларова пише между 7000 и 8000 дипломи на година. Няма начин да ги пише бавно.

"Не помня всички имена и снимки, които минават през ръцете ми. Но има моменти, в които чувствам умора. И при първия такъв сигнал или грешка спирам и се разсейвам, защото си казвам: “Той не ми е виновен, че съм уморена, че бързам или ме вълнуват някакви неща, или че съм болна. Той трябва да получи документа на живота си като хората", казва тя и допълва, че не търпи компромиси в работата си.

При грешка или пропуск избягва да поправя, защото си личи, а и дипломата трябва да бъде неподправен документ.

Важно правило при работата й - "нито бавно, нито препускане". Коларова трябва да напише около 1000 дипломи този месец и трябва да ги свърша в срок. А професията трябва да се предаде на някого, за да се съхрани традицията. Университетският архив разполага с копия на всички дипломи, издадени от Софийския университет.

В България освен църковно-славянската калиграфия, другата спира да се развива. В университета се съхранява традицията благодарение на 4-ма писари. Накрая е останал само един-единствен.

"Когато аз бях студентка, имаше един калиграф, след нея са започнали още двама. А когато се пенсионира калиграфката преди мен, обявиха конкурс. Аз се явих с артистично писане, не с технически шрифт. В конкурса се явиха още две жени - с технически шрифт. Целта на калиграфското изписване на дипломите вече е повече от традиция - още една степен на защита. Всяка корица си има собствен номер - един-единствен и неповторим”, разказва пред "24 часа" калиграфката на най-стария университет в България.

И допълва: “Понякога се замислям на кого ще предам професията. Вероятно трябва да намеря млад човек от Художествената академия, когото да обучавам. Там има дисциплина “Калиграфия”. Дали покрай графитите или понеже компютрите предлагат различни шрифтове, които може да се изтеглят, се възроди интересът към калиграфията. Но не зная дали ще намеря човек, който да ме замести, много бих искала да е човек, който да има моята философия. Не защото това е моята философия, а защото мисля, че така е редно. Това е много мълчалива и самотна професия. А най-важното в тази работа е дисциплината, човек не може да се отнася безотговорно към тези документи".