Лютиерството – професия, която цял живот учиш

Лютиерът Владо Тилев е от малкото в България. "Моите родители са музиканти - цигулари. От тях дойде привличането към класическата музика. Като малък започнах да свиря на чело, след което интересът към класическите инстументи се възбуди в мен от един съсед, който живее над нас и беше лютиер. Когато съм ходил в негвото ателие да гледам и да контактувам с него, се зароди любов към професията ми”, спомня си лютиерът.

За съжаление обаче, той не е попадал на хора, които искат да "откраднат" занаята му.

"Не са идвали при мен такива, които искат да станат лютиери. В световен мащаб класическата музика запада или по-скоро се измества. В днешно време хората, които се занимават с класическа музика, са в Далечния изток - Китай, Корея, Япония. Все по-малко се свири. Затова нямам особено желание да занимавам децата си с професия, с която ще им бъде много трудна за оцеляване", разказва той пред "24 часа".

А ако все пак някой реши да се захване с тази професия, трябва да знае и може няколко неща.

"Аз до ден днешен откривам и научавам нови неща. Чета нови неща за лютиерството. Това е професия, която цял живот се усъвършенства. Така, както медицината непрекъснато се развива. Като съвет мога да кажа, че човек трябва да има няколко качества, които непрекъснато да развива - като база, без тях няма смисъл да се занимава с лютиерство”, казва Тилев.

А качествата, които задължително трябва да притежава един лютиер, са да бъде музикален, много добре да е свирил или да свири на инструмент. И не на последно място - сръчност и огромно чувство за естетика. Без нея нищо не става в нашата професия.

“Това не е дърводелска професия, не е само да изработваш дървена кутия за инструмент. Различни усещания, които трябва да ги има като музикант лютиерът, правейки една цигулка примерно”, заявява той.