Обратно към Норвегия: Българка се надява да види пак децата си

Българката, чиито деца норвежката служба за закрила на детето Барневарн е отнела, отново тръгва към Норвегия - с надежда, че ще види 11-годишната Селин и 10-годишният Андреас отново.

"Обнадеждена съм, благодаря за бързата реакция на институциите в България, срещнах подкрепа от приятели и непознати и съм много благодарна. Това ме крепи, защото иначе щях да се срина", призна Цветелина Уланд.

Тя вярва в добрия край, защото думите от непознати хора ѝ дават кураж.

"Всичко отнема време, а децата мога да кажа, че са на заточение, което е най-страшното за мен. Знам, че аз им липсвам, те ми липсват, баба им и дядо им им липсват, а не ни позволяват никакъв контакт", каза още майката.

Родителите на Цветелина още не могат да прежият шока – внуците били отнети пред очите им, по това време възрастните хора били на гости при тях.

"Аз от месец и нещо нито спя, нито ям, само плача. Не знам докога ще ми издържи организмът – всяка минута искам да ги прегърна. Това е все едно живо месо късат от сърцето ти", заяви пред bTV бабата Стефка Попова.

Дядото Георги Попов най-силно вярва, че скоро ще прегърне внуците  си. "Те като ни видят само и от километър ще тичат да ни прегърнат и да ни се радват. С нас се чувстват щастливи и радостни", убеден е той.

От външното ни министерство информираха, че предстои среща на министър Екатерина Захариева с посланика на Норвегия в Букурещ.

Стелияна Станкова също се е сблъскала с норвежката система Барневарн. Тя заминава за северната страна през 2012 г. и взима със себе си цялото семейство.

"След като дойдоха децата, мина около година, преди да започнат проблемите и проверките", каза тя.

"Първо се започна със сигнал в училище – имаше разговор с тях, без ние да знаем и без наше позволение. Било им е казано, че не трябва да споделят с родителите си", разказа Стелияна.

"При първия сигнал директно ни извикаха и ни казаха: "Вие не сте добри родители". Ние попитахме защо и какъв е проблемът. Те отговориха, че са получили сигнал от училището, че голямата ми дъщеря дава бял хляб на малкия син, като му маже филия с шоколад, когато иска. Там децата не си купуват храна, а си носят всеки ден", допълни майката.

"Аз попитах какъв е проблемът с белия хляб. "Вие какво искате, на 18 г. да са диабетици или да са с наднормено тегло?", каза психоложката при разговора", каза още Стелияна.

"Малкият ми син беше претърпял инцидент в училище. Аз не съм видяла, той не ми е казал. Имал е синина и те казват: "Вие сте го ударили". Трябваше да викаме него, да се оправдаваме и той да обяснява откъде му е синината – че негов съученик го е ударил", подчерта майката.

По думите ѝ децата са питани как живеят у дома, биват ли тормозени, има ли някакъв проблем, употребяваме ли цигари и алкохол в къщата. "Децата казват: "Да, тати пие бира". Започва се едно разследване в магазина – какво количество бира се купува. В работата питат дали някой е ходил пиян и дали е имал някакво неадекватно отношение", каза още Стелияна Станкова.

Тя е категорична, че никога не би се върнала в Норвегия: "Не бих си подложила децата на този стрес, който изживяха те и ние".

От около десетина години норвежкото общество реагира срещу този проблем, каза преводачът Анюта Качева.

По думите ѝ най-голямото обвинение средщу службата за закрила на детето в Норвегия е, че де факто работи пряко с полицията и върху нея не се упражнява никакъв контрол.