В памет на жертвите - човечеството научи ли грешките си?

23 август е Ден на паметта на жертвите на тоталитарните режими на 20 век. За първи път предложението датата 23 август да се чества като "Ден на жертвите на сталинизма и нацизма” е направено през юни 2008 г. на конференцията в Прага под надслов "Европейската съвест и комунизмът", където е приета и придобилата известност в цяла Европа Пражка декларация.

Датата е избрана, защото на този ден се сключва пакта Рибентроп-Молотов. Определят се сфери на влияние и окупационни зони, отнасящи се до Полша и прибалтийските държави. Договорът е за ненападение, но след него избухва война.

Каква е равносметката и сбърка ли човечеството тогава - в предаването "Директно" коментират историците Искра Баева и Боян Жеков.

"Войната е готвена от Третия райх много преди сключването на този договор. Хитлер подготвя войната поне 6 години, още по времето, когато е канцлер", обясни Искра Баева в ефира на Bulgaria ON AIR. С избухването й загиват много хора.

Само в първите седмици след 9 септември 1944 г. в България жертвите на терора са между 16 000 и 20 000 - тези данни изнесе президентът Желю Желев на 1 февруари 2011 г. по време на отбелязване годишнината от смъртните присъди на т.нар. Народен съд.

Според историците фактите не трябва да се отричат, а да се осмислят философски. За да се случи това, не трябва да се подхожда емоционално.

"Срамът е емоционално състояние. От историята трябва да се извличат поуки, а те се извличат, когато човек е разумен", допълни Боян Жеков.

Често се случва така, че историческите факти се изкривяват от политици, историци, общество. До какво води всичко това?

"Политизацията на историята е нещо, с което гилдията се бори постоянно. Историята преди 89-та година е политизирана, а лошото е, че след идването на демокрацита се случва същото, но от другата страна", коментираха още историците.

Кой печели от изкривяването на фактите и познават ли младите историята си?