Андрей за хубавия живот навън и щастието в България

Андрей Арнаудов едва ли има нужда от представяне - вече над 20 години е продуцент на телевизионния пазар. Достатъчно познат на зрителите, но и недостатъчно познат извън телевизионния екран. От две години е председател на Движението за национална кауза (ДНК), застава и зад редица социални проекти. Само след няколко дни - на 7 октомври, предстои второто издание на Националното кръщене в 11 града, на което домакини ще бъдат патриархът на Българската православна църква Неофит и известни лица от обществения и светски живот.

Срещаме се с Андрей да поговорим именно за значимите проблеми в страната като демографията, миграцията, адекватна ли е политиката ни. А вижда ли се той като политик? 

През последните години, включително и във "Фермата", темата за миграцията е много актуална. Какво според вас кара българите да напускат страната ни?

През последните 30 години очевидно основната причина е икономическия стандарт и несигурност. Като цяло, бройката на българите, които са напуснали страната се увеличава. Но последните години тенденцията е разликата между заминаващи и връщащи се да намалява, т.е. не далеч моментът, може би след 3-4 години, в който това число да се изравни за определената година. Не знам дали това означава, че животът в България се подобрява или на Запад се влошава, но при всички случаи е добра тенденция.

С какво можем да бъдем полезни като общество и политика, за да се обърне този тренд?

Моментът, в който живеещите зад граница усетят, че тук има правила и възможност да се развиват според способностите им, смятам, че трендът ще бъде обърнат. България като държава трябва да се старае да рекламира и популяризира възможностите, които дава като бизнес и развитие. Мисля, че много може да се желае в това отношение и тук виждам и своята роля - и като телевизионен продуцент, и като председател на ДНК.

Прогнозите за България са мрачни, непрекъснато се "топим" като нация. Смятате ли, че е удачно страната ни да приема мигранти от други държави?

Смятам, че никой не би се разсърдил, ако в България дойдат да работят мигранти от традиционната ни диаспора - Молдова, Украйна, Македония, Сърбия, Гърция, както и мигранти от цивилизовани и преди всичко християнски държави. Очевидно отношението към миграцията от Близкия Изток и Африка е съвсем друго. При всички положения има нужда от свежа кръв в страната, независимо дали става въпрос за хора, които са напуснали държавата през последните 30 години или други, приемливи за българите, имигранти.

Наскоро представихте интересно проучване. Оказва се, че българите зад граница по-често се включват в обществени каузи? Как си обяснявате този феномен?

От доста години наблюдавам тази тенденция и я смятам за нормална. Не съм от хората, които смятат, че след като не живеят в страната нямат право да гласуват и да взимат отношение по дадени въпроси. Ако има нещо, което ме притеснява е, че голяма част от хората извън страната са настроени негативно към случващото се тук. Независимо дали е добро или лошо. Излива се някакъв хейт априори, само защото не живеят тук. Трябва обаче да се каже, че и в България има много такива хора. И за съжаление трябва да констатирам, че това са предимно интелигентните. Интелигентните българи у нас и по света са приели като някаква защитна форма тоталното отрицание на всичко, което се случва. Това, разбира се, мога да твърдя от впечатленията си, които имам сред свои познати и никак не ми харесва. В един момент тези, които трябва най-много да помагат на страната, се явяват спирачка.

Въпреки всички предимства, които изтъкват мигрантите, пак според това изследване, живеещите тук се чувстват по-щастливи. Кое всъщност е по-важното - стандартът и спокойствието или щастието?

Много интересно е, че на 90% от въпросите хората отговарят утвърдително, че животът извън страната е по-добър като стандарт, сигурност, перспективи, спокойствие. И съвсем нелогично накрая отговарят, че българите в България са по-щастливи. Очевидно щастието няма рационално обяснение и може би наистина у дома стените и въздухът те правят по-щастлив.

С ДНК сте си поставили цел - борбата с демографската криза. Какви са основните пътища според вас за справяне с този проблем?

Тук очевидно има два основни проблема - раждаемостта и миграцията. Нашият поглед през последните две години показва, че почти никъде мерките за стимулиране на раждаемост в западния свят не дават резултат. Този проблем съществува и в страните с висок стандарт. При нас той е още по-голям, защото страдаме и от голяма миграция през последните три десетилетия. И именно там е ключът към решаването на въпроса. Ако може държавата и неправителствените организации да направят така, че да се раждат повече деца - това е добре. Но е по-трудно решимата задача. Много по-логичният и лесен път е да създадем условия мигрантите и българите от традиционната диаспора да се върнат.

Включвате се все повече в социални и политически инициативи. Как се виждате след няколко години - продуцент в развлекателния бизнес или в политиката?

Честно казано, преди 10 години си мислех, че когато бъда на 40 ще съм в политиката и няма да бъда продуцент. Но колкото повече време минава, толкова повече убедеността ми намалява. И много по-вероятно е да остана в полето на продуцентството. Не съм сигурен, че имам силата и куража да се опитам да променя нещо, защото е нужна много по-голяма критична маса, за да се случи голямата промяна. А пък това, което правя в сферата, в която работя, по някакъв начин ми дава възможност да имам отношение към обществените събития и каузи. Основната ми работа ме прави щастлив.

Хората ви познават от малкия екран. Пречка ли е според вас това и сблъсквате ли се с предрасъдъци, когато става въпрос за социалните ви проекти?
 
Категорично по отношение на обществени каузи известността е колкото в плюс, толкова и в минус. В крайна сметка хората си живеят с мнението, което са си изградили за теб от малкия екран и то трудно може да бъде променено. Част от хората ни харесват, друга - не. И тези, които не ни харесват не са готови да приемат от нас смислени послания. Още повече хората не са длъжни да знаят, че освен на екран, ние в продължение на 20 години носим отговорност за живота и прехраната на немалко хора. Свикнали сме да я носим, към момента, в различните проекти, които правим, работят над 200-250 човека. Което не е никак малко и съм сигурен, че много хора не биха искали да са на наше място. Но така или иначе предрасъдъци има, след политиците и мултимилионерите - тв лицата са най-мразените хора. Ние сме свикнали с това и честно казано - не ме притеснява толкова много.