Животът е шарен: Половината българи купуват дрехи втора ръка!

49,9% от българите са купували поне веднъж през последните 12 месеца дрехи втора употреба, а 23% се обличат само по този начин. Това показват данни от представително проучване на агенция "Естат", поръчано от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.

Преди две години в подобна анкета процентът на пазарувалите поне веднъж дрехи втора употреба беше 41%, т.е. за две години тези българи са се увеличили с 8 процентни пункта, пише "24 часа".

Данните сочат, че процентът е почти еднакъв във всички големи градове, единствено в София е с около 8% по-нисък.

Все пак около 27% от анкетираните твърдят, че никога не са посещавали магазини за употребявани дрехи, сочат данните.

Първенството сред най-посещаваните от българите магазини за дрехи държат моловете. Онлайн магазините са на второ място, но на трето веднага идват магазините за дрехи втора ръка. Освен физическите вече има и много онлайн магазини за употребявани облекла.

В България вече има над 3000 магазина за дрехи втора употреба. Доскоро те се намираха предимно в крайните квартали, но вече отварят врати и на централни булеварди в столицата.

По данни на асоциацията в този бизнес са заети около 8000 души. Освен видимата му част – магазините, те работят и в сортировъчни центрове, в които първоначално облеклата пристигат във вид на текстилен отпадък. Там годните за повторна употреба дрехи се отделят и поемат към магазините. Дезинфекцирането им се прави още в страната изпращач и това се доказва със специален сертификат.

Според председателя на асоциацията Севдалин Спасов около 1000 от тези 8000 заети се занимават изключително само с онлайн магазините за употребявани дрехи.

Причината за бума у нас е в затегнатите през последните години правила в Западна Европа по отношение на текстилните отпадъци. Според последната европейска директива в тази област до 2025 г. всяка страна членка трябва да има своя собствена програма за оползотворяване на текстилните отпадъци. Те трябва да бъдат извадени от общия битов отпадък, т.е. се налага да се събират разделно. След това поне 50% от събраното трябва да се употреби повторно, а другата половина да се изнесе.

Но в държавите с висок стандарт с употребявани дрехи се обличат малцина и затова повечето страни членки предпочитат да изнасят този отпадък.

Полша е най-големият сортировъчен център за употребявани от западноевропейци дрехи, но България също се превръща в такъв, твърди Спасов.

Това все повече става доходоносен бизнес. Според председателя на асоциацията родни фирми купуват отпадъка за 30 до 60 евроцента на килограм, рядко за 70 цента и то ако идва от скандинавските държави.

Транспортните разходи зависят от разстоянието, но едва ли добавят повече от 1-2 евроцента на килограм върху цената.

След сортирането около 70% от отпадъците се оказват годни за повторна употреба дрехи. 10% се купуват от БДЖ и автосервизите, които чистят с тях машини и части. 15% се рециклират и само около 3% се депонират като отпадъци.

Сортираните дрехи се разделят на две части. По-качествените се пускат в магазините за продажба, най-често между 3 и 5 лева бройката, а по-некачествените се изнасят за страни от Третия свят. Според Спасов държавите, в които най-често се изнасят, са Пакистан, Индия и африкански страни.

Съвсем малка част – около 3%, според Спасов представляват маркови дрехи, които се продават малко по-скъпо.

Трудно може да се пресметне каква е нормата на печалба в този бизнес, защото не се знае предварително колко годни дрехи ще излязат от един камион с отпадъци. Според данни на асоциацията общият оборот само на фирмите, които са членки на асоциацията, е 114 млн. лв. за 2017 г. Платените от тях данъци, осигуровки и такси и мита са 14,5 млн. лв.

Според изследването на “Естат” например около 27% от редовните купувачи на дрехи втора употреба изобщо не са бедни, а са по-скоро млади хора, предимно жени, които намират този начин за разнообразяване на гардероба си за по-интересен, отколкото да следят модните тенденции.

Според данните 62% от българите предпочитат да подаряват старите си друхи на близки или нуждаещи се. Другото типично нашенско явление е оставянето на старите дрехи до контейнерите за смет - така постъпват около 37% от анкетираните. И само 20% са посочили, че участват редовно и в акции и кампании по даряване на стари дрехи.