Нася се връща от Либия... трудноподвижна, променена, смазана психически

След 12 години съдебни битки, шефът на Главното следствено управление в Либия Харб Абер Дербал, полк. Джума Мишри и други 7 трябва да платят общо 500 хил. лв. на медицинската сестра Нася Ненова. А заедно с това, трябва да получи още 26 617лв., които тя щяла да спечели, ако от 9 февруари 1999 г. до 24 юли 2007 г. е работила, а не е била задържана в Либия.

Заветното решение на Софийския градски съд идва на 28 декември, а делото срещу деветимата либийци се води още от далечната 2012 година, съобщава 24 часа.

Въпреки че либийците имат доказателства срещу нея, Съдия Мичева-Русева установява друго. Ненова заминала за Либия през 1998 г., когато започнала работа като медицинска сестра в педиатрична болница в Бенгази. На 30 септември същата година либиец подава жалба до прокуратурата, че 14-месечният му син е заразен с ХИВ по време на престоя в болницата, в която работи Ненова. 12 дни по-късно прокуратурата започва разследване, което води до задържането на медицинските сестри на 9 февруари 1999 г.

Те били отведени със запушени усти, завързани зад гърба ръце. Не виждали нищо, дори не знаели защо ги арестуват. И час в полицията на Ненова било съобщено , че е обвинена в убийството на 393 деца с вируса на ХИВ в болницата в Бенгази.

В ареста Ненова е заедно с другите български медицински сетри Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова, Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло и палестинския лекар Ашраф ал Хаджудж. Шестимата били подложени на изтезания, за да направят самопризнания по обвинението за убийство на децата. А част от тези мъчение били бой с тояги, стоене на един крак, завързване за прозорец, така че да не докосват пода дори с пръстите на краката си. Мажели устите им с прах от изгорели дървета, а единствената им храта била парче хляб и някакъв буламач. Водата била също оскъдна - само при хранене и то от обща бутилка.

Медицинската сестра подчертава, че Харб Дербал бил генерал в полицията и той ръководел разпитите и изтезанията. Полк. Джума Мишри изпълнявал заповедите му, но имал активна роля в съветването му. Друг от ответниците бил преводач и говорел много добър български език.

Джума Мишри е наричан инквизитора, защото му доставяло удоволствие да бие, да удря и да разполага с власт. Ненова дори стигнала до там, че да си пререже вените от ужас, когато чува гласът му.

При завръщането си у нас на 24 юли 2007 г. Ненова не се прибрала в родния си град Сливен при семейството си. Останала да живее в София. Заедно с Вълчева записали да учат рехабилитация. Заживяла в студентско общежитие. Наскоро след това бракът на Ненова бил прекратен.

Имала син, който вече бил пораснал и учел във Франция, а тъгата я завладява напълно. Месеци наред не можела да спи. Нейни роднини казват пред съда, че Ненова нямала желание да разговаря с никого.

"Когато замина за Либия, изпратихме едно младо, мило, плахо и енергично момиче, с ужас посрещнахме една трудноподвижна, смазана, променена физически и психически жена", разказват брат й и снаха й.

След 2 г. започнала нов живот.

На 31 март 2009 г. Ненова и другите медицински сестри са сезирали Комитета по правата на човека към ООН с жалба срещу Либия за нарушаване на Международния пакт за граждански и политически права. Организацията е приела, че те са били изтезавани. Комитетът е изискал от Либия до 180 дни информация за мерките, които са предприети в изпълнение на становището му. До днес такива сведения на сайта на организацията липсват.

За да осъди мъчителите, Мичева-Русева се позовава и на решение на съд в Хага. По него Ашраф ал Хаджудж осъжда същите ответници за 750 хил. евро за материални щети и 250 хил. евро за болки и страдания. Това решение на съдия Мичева-Русева е безпрецедентно и на него могат да стъпят и другите медицински сестри, които водят дела у нас срещу мъчителите си