За 2018 г.: 10 000 сигнала за насилие над деца!

"Националната стратегия за детето 2019-2030 г. е ориентирана към всички деца у нас и не се допуска деленето им на групи, какъвто е бил подходът в предходната. Търсим шанс за развитие на потенциала на всяко едно от тях, като се хармонизират усилията на здравните, социалните и образователните услуги за цялостна подкрепа на детето", обяснява пред "Монитор" председателят на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова.

По думите и сред слабите страни в работата досега е липсата на единна информация като терминология и обмен на данни, които да обслужват всички институции, за да се разбере пълната картина и да се помогне по най-адекватния начин.

"Надявам се още в първата национална тригодишна програма да имаме възможност да изградим платформа, в която да се регистрират случаите на деца в риск – включително на деца, жертва на отчуждено родителство и на киберпрестъпления. Ново в стратегията е и повишаването на компетентностите на професионалистите, родителите, както и на детето в подготовката му за живота", уточни тя.

Лилова обясни още, че целта не е намеса във възпитателните методи на родителите, а повишаване знанията им за съвременните такива - добрата дума и доверителната връзка между тях.

"Страхувам се, че пътят от обикновеното шамаросване, което води до краткотрайно послушание, до поведението на тормоз и насаждане на страхове у детето, е твърде кратък".

"Ако преди 40-50 години се е допускало и учителят да налага телесни наказания, днес това е недопустимо. "Шамарената фабрика" е стар и неприемлив метод на възпитание. Но съм имала случаи, в които съм виждала болката в очите на деца, които са наранявани от родителите си и, повярвайте ми, това са били най-тежките моменти в работата ми", обясни още тя.

По думите ѝ да успокоиш такова дете е много трудно. "Всяко едно от тях обича родителите си и не е лесно да им обясниш, че не са искали да ги наранят, или че са го направили, за да ги поучат, или защото са били много уморени", посочи тя.

Лилова обяснява още, че през 2018 г. служителите, които отговарят за горещата телефонна линия, са приели 9814 обаждания. 585 от тях са били препратени към социалните. С най-голям дял са обажданията за неглижиране – неполагане на грижи или занемаряване, следвани от тези, които включват психическо и физическо насилие.

"Част от сигналите, които касаят психическо насилие, са следствие на домашно насилие, на което малчуганът е станало свидетел. На телефонната линия са се обаждали и родители с молба за съдействие за справяне с агресивно или проблемно поведение на дете, както и за настаняване на дете в резидентна услуга, след като е пребивавало в интерната", допълни тя.

През 2017 г. пък почти половината от случаите, по които са работили полицията и социалните, са били за физическо насилие, а 19% - сексуално. Обикновено насилието се случва вътре в семейството – 52%, като до посегателство по-често прибягват бащите. 302 деца от настанените в специализираните и образователните институции също са станали жертва на насилие. Повечето от тях са били на възраст между 12 и 16 г.

Преобладаващият вид насилие е психическото, следвано от пренебрегване на основните потребности на детето, физическото и сексуалното насилие.