След 30 години: Маги – единствената висшистка от ромското гето в Сливен

Ромската махала на Сливен вече си има и висшист. Магдалена Симеонова е първата и единствената от махалата, която е завършила университет през последните 30 години.

"Ох, отдъхнах си!", казва Магдалена пред "Труд".

Младата жена е на 29 години. Приключила съвсем наскоро с държавните си изпити в сливенския филиал на Медицинския университет – Варна.

Вече е акушерка. Випускът й ще получи дипломите си на официална церемония в края на септември.

Мястото на квартала е било избрано преди десетилетия така, сякаш е задният двор на града: отдалечено от центъра, зад ограда от панели.

Маги пък е израснала в най-бедната, южна част на 30-хилядното гето "Надежда". Тази част пък е нещо като задния двор на задния двор.

Магдалена и мъжът й Стефан успяха да предизвикат много вълнения на улицата, в целия квартал и отвъд панелените му огради.

Била едва 14-годишна, когато се омъжила. Задомяването на тази възраст не е изключение за улицата им, традиция било. Родителите й се дърпали, била твърде малка. На нея й се искало да учи, била отличничка. Но повече от всичко й се искало, ако ще става съпруга, да е на Стефан. Пак според същите тези традиции, можело и насила да го оженят за друга, защото вече бил на 19 години.

"В края на краищата, много се обичахме", отбелязва тя. Заживели при родителите му. Децата не се появили веднага – сега момчетата им са на 9 и на 6 г. В началото таткото работел във фирмата за чистота. За 240 лева. Не можел да си намери по-добра работа, защото си останал с основното образование. "И реших да се запиша да уча, вечерно. Казах си: щом моят баща завърши средното си образование на 46 години, аз ли няма да мога!?", разказва усмихнат той.

Междувременно направил тайно подарък на жена си. Записал и нея, без да й каже. Знаел колко иска да учи. И така тя, майката на две деца, влязла отново в класната стая.

Училището й се намира в другия край на града. Удобен транспорт няма. "Понякога се е налагало да ползваме такси, което ни затрудняваше финансово. Понякога пък пропусках последните часове, защото в 8-9 вечерта трябваше да съм вкъщи, имам си дечица", спомня си тя. Справили се.

Стефан започнал работа в завода за автомобилно оборудване "Язаки". А Маги? Един ден отишли при тогавашния кметски наместник Румен Бъчваров. "Казаха, че тя иска да посещава кандидат-студентски курс", разказваше тогава Бъчваров. Но успели да спестят само 70 лева, а били необходими още толкова.

"Може ли някой да помогне?", питали те. Можело. Бъчваров съдействал. На изпита шашнала дори самата себе си. Изкарала оценка 5,25! Била сред първите приети.

"Акушерката Фани Пачанова има голям принос за решението ми да продължа образованието си, тя ме амбицира", признава Маги. Фани е сред доброволките на Центъра за детско и майчино здраве към УНИЦЕФ, които от много време насам посещават квартал "Надежда", за да помагат на младите майки и да ги обучават как да се грижат за бебетата си. Така се запознали с нея, а по-късно и с ръководителката на центъра Лилка Колева.

Равносметката до тук се оказала следната: Маги се омъжила още като дете, станала майка, на 25 години завършила средното си образование и станала студентка. Влязла в Медицинския университет, както се казва, през парадния вход.

"Радостта ми беше огромна, но и стресът – също", навежда глава тя.

Първо, заради парите. Със Стефан взели назаем 400 лева за първата семестриална такса, но трябвало да ги върнат. Помогнала й сливенската адвокатка Магдалена Данчева. Прочела в "Труд" за ромското момиче от гетото, което ще става висшистка. И й дала сумата за семестъра.

"Адвокат Данчева е специална личност за мен. Информирана съм, че тя помага на много хора. Но най-важното е, че ми показа колко доброта има и от "другата страна", заявява Маги. "Другата страна" е животът извън гетото, българите и техният непознат свят. "В квартала сме изолирани. Оградени и в преносния смисъл. Все още има хора, които през живота си почти не са излизали "навън". Може да се срещнат и деца, които не са виждали дръвчета", обяснява семейството. Маги попаднала под двойна преса. От една страна, това затворено общество я осъдило. Вярно, някои съкварталци се възхищавали, че тяхно момиче ще учи във ВУЗ. Други обаче я заклеймили: щяла да си зареже децата, мъжа си и да пропадне.

Накратко, финансовите тревоги за семестриалните такси били отпаднали с много труд от нейна страна.

Неправителствени организации отпуснали средства, но срещу строга отчетност и задължително изискване за успех, не по-нисък от 4,50. Иначе – край! Нейният успех било около 5, една година – 4,92, друга – 5,10… "По този повод искам да кажа на тези, които се възмущават колко пари ей така отишли при ромите, че грешат. Аз се борих и вярвам, че не е било напразно", подчертава тя.

"Питате кое ми е било най-трудно. Латинският език! Но по-трудна от него обаче се оказа комуникацията в една напълно нова среда. Страхувах се, че колкото и да се старая, колкото и да давам от себе си, хората ще имат отношение към мен заради моя етнос, тъй като не го харесват, а някои направо го мразят", обяснява тя.

Със Стефан успели да сбъднат още една мечта: дом извън квартала, за да осигурят по-добро бъдеще на децата си. Трябвало да напуснат и по друга съвсем битова причина. "Ами в "Надежда" е много шумно!", вдига рамене тя. Принудила се да се подготвя за часовете и да учи за изпити само късно нощем, когато кварталът утихне. За да не буди децата и съпруга си, сядала на пода с фенерче и така четяла. Затова още, докато била във втори курс, подали документи за общинско жилище под наем. Одобрили ги. Дали им двустаен апартамент в големия жилищен комплекс "Сини камъни", в блок в края на Сливен. Заварили скъсани балатуми, мръсни стени и дупки в изгнилата дървена дограма. Нанесли се веднага. Без капризи и претенции. Взели отново заем, запушили пролуките, изчистили, подредили. През прозорците им се виждат Сините скали, червените покриви във вилната зона, зелените корони на овощните градини. "О! И през зимата, когато всичко стане бяло, гледката е разкошна!", уверява семейството.