Хиляди или милиони глоба за НАП и какво от това?

Очаква се днес Националната агенция за приходите (НАП) да получи акта си за извършеното нарушение при изтичане на личните данни след хакерската атака. Комисията за защита на личните данни обяви вече, че се готви да наложи санкция. В рамките на три работни дни НАП има възможност да отговори и след това ще стане ясен размерът на глобата.

"Първо политическото ръководство действително да инвестира в киберсигурност и една от тези инвестиции, един от аспектите на тези инвестиции да е подготовката на добри специалисти, които, ако може след това обаче да не напуснат и да не избягат някъде", коментира пред БНР Цвета Маркова - бивш председател на Държавната агенция за сигурността на информацията и добави, че през годините се наблюдава неглижиране и подценяване на киберсигурността у нас.

По думите й, нарушението на НАП и невъзможността на Агенцията да предпази личните данни на хората е много сериозно, но размерът на самата глоба не е от особено значение.

"Даже допускам, че дори да би бил наложен най-високият размер, за да се успокои обществото, че нещо се прави, най-вероятно при евентуално обжалване съдът ще намали този размер", обясни тя.

Маркова е убедена, че налагането на глобата е безсмислено, защото то означава, че една сума буквално ще бъде преместена виртуално от едно място на друго, "т.е. от един бюджет в друг и това няма да гарантира по-голяма сигурност в бъдеще".

Ивайло Мирчев от иницициативния комитет "Гласуване без граници" пък смята, че в момента КЗЛД се използва само като средство, за да може да се успокои обществото, да се види че нещо се прави и че някой се глобява.

"Тук големият проблем е много, много различен и това е, че държавните институции в България са една пробита каца, от която щом един 20-годишен начинаещ експерт по Ай Ти сигурност може да изнесе цялата база с данни на населението на страната, представете си една чужда държава, едно чуждо разузнаване или пък една престъпна група какви поразии могат да направят", категоричен е Ивайло Мирчев.