Равносметката: Богатите – по-малко щастливи, бедните – по-малко нещастни

С наближаването на края на 2019 г. Българите си правят лична равносметка, а основните им нагласи за миналото и бъдещето провери в проучване "Алфа Рисърч".

Според резултатите от изследването двойно по-голям процент (33%) оценяват изминалата година като по-добра за тях, отколкото тези, за които тя е била по-лоша (14%).

Остава обаче най-значим делът (53%) на хората, които не виждат промяна в собствения си живот и възможности – нито за добро, нито за лошо.

Въпреки разтварящата се ножица между позитивни и негативни оценки, е налице известен спад както в едните, така и в другите.

На положителните – от 35 на 33 на сто, на отрицателните – от 19 на 14 на сто.

Дали това е моментно колебание, или начало на по-сериозна промяна, ще стане ясно през следващата година, уточняват анализаторите.

Към момента обаче анализът сочи, че оптимизмът намалява основно сред по-високо статусните групи, а песимизмът – сред по-нискостатусните. Накратко, по-богатите и по-младите са станали по-малко щастливи.
По-възрастните и по-бедните – по-малко нещастни.

Най-значим спад е налице във възрастовата група на 55-60 годишните, на които предстои преминаването в друг житейски етап, пенсионния, с всички произтичащи от това промени в индивидуалния стандарт, особено предвид нерадостната перспектива на ощетеното от втория стълб първо поколение пенсионери.

Оценките за икономическото състояние на страната се вписват в същата логика – бавно подобрение (до 18%), но негативните (28%), както и неутралните (54%) продължават значително да доминират над тях.

Що се отнася до очакванията, след 2015-та ежегодният мониторинг на „Алфа Рисърч“ показва двоен ръст на икономическия оптимизъм (достигайки и задържайки се на 40%), който обаче четвърта поредна година не успява да се реализира. Равносметката остава далеч под надеждите.

Това затвърждаващо се крушение между очаквания и реалност, особено сред хората между 45 и 60г., започва да произвежда негативни психологически ефекти, които, както вече посочихме, се отразяват и в общата равносметка за годината.

Личните прогнози за 2020 г. продължават да бъдат подчертано оптимистични – 55% очакват лично за тях тя да бъде по-добра, срещу едва 9%, които я виждат в по-лоша светлина. Три важни тенденции могат да бъдат откроени зад тази обобщена макро картина.

Първо, след десетилетия на политическо ангажиране и разочарования, българинът не само се дистанцира все повече от партиите, но и затвърждава скептицизма си към големите обществени проекти, като се затваря все повече в личния живот – тенденция, която беше потвърдена и от европейското изследване на ценностите.
 В края на 2019-та г. основанията за позитивната равносметка и надеждите идват основно от семейния и професионалния живот. 93%, или с 12% повече от 2018 г. казват, че чувстват подкрепата на семейството и близките си. 68%, спрямо 61% през миналия декември, се стремят да отделят повече време за себе си и семейството си, и по-малко да се ангажират в професионалния и обществения живот.

Сред работещите, осем от всеки десет е доволен от мястото, където работи. Логично, на другия край на скалата са инвестициите в образователно-професионалния и обществения живот. Едва 26%, спрямо 27% през 2018, са повишили образованието, квалификацията си, или са придобили нови умения. 16%, с 4% повече от 2018, но все така в дъното на приоритетите, е участието в гражданска инициатива, кауза или протест.

Второ, без да се подценява значението на личните доходи, все повече хора се фокусират върху средата на живот в тяхното населено място. Още в края на 2017-та г. Алфа Рисърч беше регистрирала факта, че за най-големите градове, за младото и средното поколение с високо образование и жизнен стандарт, вниманието върху средата започва да измества акцента върху доходите. В личен план тези социални групи могат да постигнат по-високи доходи, но в социален, лошата среда „изземва“ значителна част от доходите им и влошава качеството на живот. Новото през 2019г. е, че тази тенденция, тръгнала от София и няколко големи града, набира скорост и се разпростира във все повече места в страната. Ако през 2017г. фокусът върху доходите, спрямо този върху средата, беше в съотношение 55%:29%, сега вече е 46% към 35%, като вече заема водещо място във всички активни групи.

Трето, демотивиращите резултати от гражданския натиск за промяна в принципите и качеството на управление намират отражение и тук, като едва 12% твърдят, че на сегашния етап от живота им по-доброто управление на страната и постигането на повече справедливост са лични приоритети за тях. Онова, което можем да очакваме през 2020г., е засилен граждански натиск именно по отношение на проблеми и казуси в локалната среда, където живеят хората, тъй като тя е най-силно изразената точка на пресичане между личния и общностния им живот.