Българската православна църква почита Наум Охридски

Българската православна църква почита днес паметта на преподобния Наум Охридски. Той е книжовник и е един от петимата най-близки и предани ученици, и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий.

Наум израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим /в края на 867 или началото на 868 г./ е ръкоположен от папа Адриан Втори за свещеник. След смъртта на Кирил през февруари 869 г. Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и с другите ученици, където участва в "драматичната борба с немското духовенство". След смъртта на Методий през 885 г. се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий.

Радушният прием на княз Борис Първи и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска осигуряват на Наум благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа /886-893 г./.

През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум Охридски напуска Преслав и заема неговото учителско място в областта Кутмичевица, в град Девол.

Около 900 г. Наум се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.