Виолончело, а не бебе: Музиката на Мариана носи надежда в ромската махала

Из сливенският квартал "Надежда", една от най-големите ромски махали в България, човек не очаква да чуе класическа музика. Но от къщата на 13-годишната Мариана все по-често звучи виолончелото.

В скута на Мариана не стои бебе, каквато е съдбата на повечето й връстнички от квартала. Вместо това тя е прегърнала виолончелото си. Инструментът е нейният спасителен пояс в ромската махала.

"В нашата традиция на 12-13 години се женим, на 13 имаме деца. Аз не искам да бъда част от това", казва Мариана Демирева пред DW.

"В кв. "Надежда", да ви кажа, няма надежда. За мен музиката е култура. Аз имам една мечта - да изляза от това гето", обяснява нейният баща Никола.

По различни причини момичетата тук биват омъжени рано. В общността за едно момиче да бъде откраднато и изнасилено е най-голям позор, защото то вече ще е негодно за съпруга. Затова и много родители омъжват момичетата си съвсем малки.

Не и Никола, който е начертал друг път пред Мариана - този на музиката.

Мариана си седи вкъщи не смао за да не я откраднат, а и защото трябва да се упражнява.

3 пъти седмично незрящият й баща нарамва челото, опира се на рамото на Мариана и двамата се отправят към един гараж.

В този гараж е школата на цигуларят Георги Калайджиев. Той ска да промени живота на децата от гетото чрез музика, така както се е случило с него.

"Аз бях като всички тези дечица, с прашни обувки, крака. Не бях много мирен", спомня си Георги Калайджиев.

И така до момента, в който баща му не му подарил цигулка. Инструментът станал негов път към образованието и го отвежда до най-големите музикални сцени в Европа и по света.

През 2009 г. обаче едно писмо го връща в България. Тогава бащата на неговата спътница в живота Мария починал и оставил плик с пари и заръка - да се използват за деца.

Всички средства за функционирането на школата "Музиката вместо улицата" идват от дарения от Германия. Благодарение на дарители в Германия децата имат стипендии и инструменти.

Има и едно условие - децата задължително трябва да посещават училище и да учат български език. Към школата има и учител, който да им помага.

"Това са деца, които никога няма да се върнат в този начин на живот. Те имат съвсем други критерии за живота", смята Георги.

За 10 г. през школата са минали над 300 деца, а дарителите от Германия са още повече.