Изпращаме годината песимистично, всеки втори я смята за много лоша

Равносметката за 2020-та г. показва, че българите преживяхме една критична година, в която и личният, и общественият живот до голяма степен преминаха под знака на COVID-19, сочат резултатите от регулярното тримесечно национално-представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 11 – 18 декември.

Както често се случва след кризи, очакванията за 2021 година са оптимистични. Те отразяват увереността за преодоляване на здравните и социално-икономическите последствия от пандемията, за връщане към нормалния ритъм на живот и общуване.

Личната равносметка на българите за 2020-та е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година.

За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с COVID-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.

По правило, в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите. Настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от 2020 година са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм - частните собственици. Тежестта на икономическите последици от COVID-19, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки.

Голямото предизвикателство е, дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия.

Равносметката в национален план е още по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3% или два пъти по-малко спрямо тези в личен. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас.

Въпреки изпитанията на 2020-та, а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 г. са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени – било то за добро, или за лошо.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки.