Скандалът в болница "Лозенец" - пирон в ковчега на българската трансплантация

Какво ще последва от разразилия се скандал с незаконни трансплантации в болница "Лозенец"? Трябва да ли има промени в закостенялата ни система?

"Официалната ни позиция като организация, която обединява 80 пациентски организации от различни заболявания, е свързана с това, че информацията е предварителна. Настояваме компетентните органи да предоставят адекватна информация след съобщеното от министъра на здравеопазването. Доста притеснително е това, което всички чухме. Ако се окаже вярно, това ще бъде огромна тежест върху развитието на трансплантациите в България", това коментира в ефира на Bulgaria ON AIR председателят на Националната пациентска организация Наталия Маева

"Информацията от вчера беше един от поредните пирони в ковчега на българската трансплантация", подчерта тя.

Тя определи изнесената от министър Кацаров информация като изненадваща. Според нея да чуят такава информация е невероятен стрес за хората, които се борят за живота си и очакват трансплантация.

"Аз чаках 11 месеца, които бяха адски дълги, едно безвремие. Трябва да си много здрав психически, за да издържиш на това напрежение, докато дочакаш донорската ситуация. В България пациентите нямат допир до психолози, нямат директен контакт с лекарите", посочи още Маева.

Тя изтъкна, че в България за вписване в листа на чакащите се прави типизация, без да се правят всички изследвания, които да покажат дали пациентът отговаря на всички изисквания да бъде подложен на трансплантация. Докато в Австрия лекарският екип казва, че е време за вписване в листа на чакащите и едва тогава се започват всички изследвания. Провежда се и едномесечен курс на рехабилитация, който в България липсва, стана ясно от думите ѝ.

Маева каза още, че над 1000 българи чакат за трансплантация в момента, като около 900 от тях очакват бъбречна трансплантация. Липсва ни логистика, липсват препарати за самата операция и след нея, алармира тя. По време на пандемията имало и случаи на белодробно трансплантирани пациенти с развито онкологично заболяване, един от препаратите не е разрешен за употреба в страната ни.

"Миналата година бяха изпратени (на обучение в чужбина - бел. ред.) двама български лекари от ВМА, но предвид пандемията така и не успяха да завършат своето обучение във Виена. Проследяването се извършва от Военна болница, а на всеки 3 месеца, на добра воля от австрийската клиника, трябва да пътуваме до Австрия за контролни прегледи", обясни Маева.

"Според неофициална информация, около 30 български пациенти миналата година са били трансплантирани в Турция. Казусът, който сега наблюдаваме в България, е подобен на това, което правят българските пациенти, които нямат опция да чакат тук и търсят бърз вариант за решаване на своя проблем. Трансплантациите в чужбина се заплащат от бюджета на Министерството на здравеопазването", коментира още председателят на Националната пациентска организация.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→