Работещите не придобиват нови знания, а по дигитални умения сме на дъното в ЕС

Действията на министерствата на труда и социалната политика и на образованието и науката във връзка с нарастващата нужда от придобиването на нови знания и умения, преквалификация и обучение през целия живот не са достатъчно ефективни.

Необходими са трайни усилия за цялостно подобряване на качеството и ефективността на националната система за образование и обучение. Ефективността на процеса зависи не само от публичните власти, но и от нагласите, осъзнатостта и разбиранията на работодателите и самите граждани за значимостта на процеса за учене през целия живот. Това са основните изводи от одита на Сметната палата „Професионално обучение за възрастни“, проведен от януари 2017 г. до края на 2019 г., който е част от паралелен одит „Работна сила 2030“ в рамките на професионалната организация на европейските сметни палати - ЕВРОСАЙ.

Въпросът за преквалификацията е от изключителна важност за развитието на страната. Навлизането на информационните технологии и демографските изменения трансформират пазара на труда и изискват висока квалификация на работещите, която може да се постигне чрез непрекъснато образоване и обучение през целия живот.

Например, дигиталните умения вече са ключови за работната сила. Индикаторите за дигитални умения на ЕВРОСТАТ включват дейности, свързани с използването на интернет или софтуер от лица на възраст между 16 и 74 години в четири области - информация, комуникация, решаване на проблеми, софтуерни умения. По тези показатели България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз. Данните за 2019 г. показват още, че разликата в дигиталните умения между хората от градовете и селата в България е 23 процентни пункта, а средно за Европа е 14 процентни пункта.

При одита е установено също, че през 2019 г. България е на предпоследно място от страните в ЕС по показателя дял на населението на възраст 25-64 г., участващо в образование и обучение. Резултатите на страната ни са близо 6 пъти по-ниски от средните за ЕС, а спрямо водещите страни като Швеция и Финландия - между 15 и 17 пъти.  

Проблемът за постигане на качество на трудовите ресурси се усложнява и заради остаряването на населението. Прогнозите на НСИ показват, че до 2080 г. населението на България ще намалее с близо 30 на сто, а делът на населението над 65 г. ще достигне до 29,4 на сто. Прогнозите на Световната банка са, че към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в трудоспособна възраст в света. Според НСИ населението в трудоспособна възраст (15-64 г.) ще намалее на 2,74 милиона през 2080 г.

Изработени са множество стратегии и програми, изпълняват се различни европейски проекти. Всички стратегически документи акцентират върху необходимостта от учене през целия живот и повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила, но няма увереност за това каква част от работната сила трябва да се преквалифицира и да повиши компетенциите си до 2030 г., което може да окаже негативно влияние върху управлението на политиките за обучение, включително професионалното обучение на възрастни.

В България все още не е изградена напълно системата за прогнозиране на уменията, необходими за пазара на труда в бъдеще. Разработени са отделни елементи и инструменти, които се нуждаят от усъвършенстване.
През периода 2017-2019 г. са направени средносрочни и дългосрочни прогнози за  пазара на труда, но те не съдържат:
 - анализ на очакваните нововъзникващи и изчезващи професии и работни места;
- несъответствията по региони между професионална квалификация и икономически дейности.

Няма обективна картина на специалностите с очаквани дефицити, тъй като има трудности при разработването и актуализирането на списъците на специалностите от професии с очакван недостиг. Те произтичат от:
- ограничения в методиката, тъй като не се обхващат самонаетите лица, лицата по служебни правоотношения и осигурените в специалните ведомства; не се отчита и броят на лицата с квалификация от центровете за професионално обучение;
- липсва информация и официални анализи за професиите на бъдещето в България;
- липсва информация за специалностите, значими за икономическото развитие на страната, в т.ч. на регионално и секторно ниво;
- министерствата и работодателските организации не познават в достатъчна степен на актуалните списъци на защитените специалности и специалностите с очакван недостиг, за да направят верни прогнози.

Планираните обучения за възрастни - безработни и заети лица, финансирани със средства от държавния бюджет и европейските структурни и инвестиционни фондове, се увеличават от 2017 г. до 2019 г. Въпреки това националната цел за 2020 г. за участие на възрастни в образование и обучение не е постигната. Напредъкът по този показател през последните 12 години е незначителен (едва 0,7 процентни пункта), което е индикатор за неефективност на действията по изпълнение на политиката.

Слабото участие на възрастни в учене през целия живот не позволява пълното използване на техния потенциал за посрещане на текущите потребности на бизнеса от квалифицирана работна ръка. Няма такава нагласа сред населението, особено при хората над 50 г. В съответствие с тази нагласа, под 10 на сто, т.е. нисък остава делът на посещаващите курсове за повишаване на квалификацията и професионалната компетентност. Запознатостта с източниците на информация за тях също не е висока.

Основните бариери пред участие в обучения са липсата на смисъл за по-възрастните, на време за активното население и на средства за младите. Допълнителна бариера за най-младите (15-24 г.) е липсата на визия за реализация, а за активното население - липсата на разбиране от страна на работодателите.

В България все още обучението на работниците и служителите, провеждано от работодателите, е по-слабо развито - на практика само в големите предприятия. Необходими са допълнителни стимули за работодателите в микро, малките и средни предприятия, за да включват в обучения свои служители.

Услугите по професионално ориентиране на възрастни в страната се предоставят от множество институции и организации, в т.ч. бюрата по труда и кариерните центрове към Агенцията по заетостта, Центровете за заетост и социално подпомагане, Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение“ към министъра на труда и социалната политика и Центрове за информация и професионално ориентиране, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение.  Професионалното ориентиране обаче се осъществява по различна методология и правила, без единен стандарт за услугата, което води съответно до разлика в качеството, броя и видовете дейности в нея.

Обученията за възрастни не са използвани достатъчно ефективно като способ за промяна на характеристиките на работната сила и преодоляване на дисбаланса между търсенето и предлагането на пазара на труда.

По-доброто съответствие и ограничаването на недостига на кадри зависи до голяма степен и от ефективността на механизма за финансиране на обучението - квалификация и преквалификация. През периода 2017-2019 г. са прилагани две системи за оценка на програми и проекти за финансиране от държавния бюджет на активната политика на пазара на труда и за включване в Националния план за действие по заетостта, като от края на 2017 г. е предвидено преференциално финансиране на проекти и програми с планирани обучения по търсени на пазара на труда професии и специалности. Предприетите действия са стъпка в правилната посока, но съществуват още предизвикателства като:
- въвеждане на допълнителни критерии за регионалните специфики и националните приоритети;
- разширяване на обхвата и по отношение на обученията, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Все още няма национална система за наблюдение на прехода от професионално образование към пазара на труда и към по-нататъшно обучение. Не се проследява реализацията на завършилите, както и на лицата след субсидирана заетост, а при проследяване на заетостта на преминалите обучения лица не се отчита доколко е свързана с придобитата квалификация. Всичко това ограничава възможностите за мониторинг и оценка на ефекта от извършваните обучения и ефективно планиране на обученията.

В страната не е изградена цялостна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение, като през периода 2017-2019 г. не е издадена и изискващата се със Закона за професионалното образование и обучение наредба за определяне на принципите, изискванията към институциите за усъвършенстване на процесите, показателите, както и условията и реда за измерване на постигнатото качество.

От края на 2017 г. няма и държавен образователен стандарт за управление на качеството в системата на училищното образование, в резултат на което до октомври 2020 липсват нормативни изисквания за процесите за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение.

Сметната палата е дала 23 препоръки на министъра на труда и социалната политика и 26 препоръки на министъра на образованието и науката, които следва да бъдат изпълнени до края на 2022 г.