Учениците пият, пушат. И марихуана

Едва ли тези спомени могат да се забравят. Първите напивания, първата дръпка, първото избушване, далеч от родителския поглед. Моментите, които всички сме изпитвали. Тези, които са ни оставили най-ярки спомени, когато сме се чувствали объркани или абсолютно изтрещели от експерименти и лудо настроение.

И сега картината е същата. Учениците пушат, пият, взимат наркотици. И докато спокойно си отдъхвате, че вашето дете не е от тези (както са го правили и нашите), то статистиките сред подрастващите съвсем се различават от представите на родителите им.

Оказва се, че близо три четвърти от учениците в София са пушили тютюн поне веднъж в живота си. Новината едва ли ще шокира някого, а данните са от последното изследване за  живот на младите хора в Европа.

Резултатите бяха представени от Момчил Василев от Националния фокусен център за наркотици и наркомании и от Александрина Алексиева, координатор на Столичния център по наркомании. Проектът е част от международната програма "Младежта в Европа" в рамките на  "Европейски градове срещу наркотиците".

В проучването от 2006 г. са участвали девет европейски града, сред които и София. У нас изследването е обхванало 2814 ученици на възраст между 15 и 16 години.

От изнесените резултати става ясно, че всеки трети ученик пуши по една цигара на ден. А всеки  шести от тях е започнал да ги “унищожава” преди да стане на 12 . Тогава са и първите алкохолни  дегустации.

Децата са се напивали поне веднъж през последния месец. Ако звучи успокояващо -  засега залагат на по-слабите алкохолни напитки, като бирата и виното. Някои, обаче опитват и концентрати.

Звучи познато. Нещата не са се променили особено, поне отпреди 10 години. И сега първото напиване идва на 14-годишна възраст. Обикновено тогава са и първите дръпки от марихуаната. Идва моментът и с наркотиците. Те също са част от всекидневието на подрастващите. Всеки четвърти ученик в София е употребил поне веднъж в живота си незаконно наркотично вещество. Всеки седми е пушил марихуана повече от 5 пъти в живота си.

Всичко си върви по нормалния път. Никой не може да спре тийнейджърската жажда за живот. Но и никой не може да я спаси. Идеята не е в ранното прибиране на децата, в затварянето им, за да не им се случи нещо. Ясно е, че забраната няма да им даде чувството за самосъхранение.

Но колко струва едно обяснение  за тънката граница между допустимите прегрешения, така че все пак децата да оцелеят. Примерите за това са много. Ако щете - дори да им се представят най-големите в рокендрола. Тези, които поне останаха живи и най-лудите от тях, които светът не успя да побере. Няма значение как - всеки познава най-добре своето дете и пътя до неговото сладко и крехко неспокойство.

Още един вариант предлага филмът “Пропуснат живот”  на Виктор Ангелоев и Георги Донков.

Двамата описват историята на няколко зависими, без да спестява белезите от дрогата. “Първата доза е достатъчна, за да те превърне в наркоман” - разказва един от героите. Това, което показва филмът, е наистина  страшно. Такава му е и идеята – да стресне тези, които още не са се докоснали до наркотиците. Независимо дали са старите познати опиуми или новите синтетични дроги, те убиват и то още преди физическата смърт, с липсата на усет към реалния живот.

В края на миналия месец “Пропуснат живот” бе прожектиран на ученици в столичната зала “Средец”. Междувременно влезе в училищата в столицата и в провинцията, за да покаже на учениците ужаса на зависимите хора.

Авторите не търсят първопричините за появяването на нови наркомани, защото за всеки те са различни – скука, любопитство, невежество, неразбирателство вкъщи и навън. В повечето училища филмът се приема като нещо, което трябва да се случи. Но други преподаватели смятат, че някои епизоди показват на децата  как да си приготвят наркотика и как да си го вкарват в тялото. Затова предпочитат да си спестят обясненията.

Всъщност, дали с филма или без него, това е най-лесното нещо, което може да се научи. Важното е, че в “Пропуснат живот” са показани и последиците. Такива, каквито са, без да е необходимо да се сочи с пръст проблемът.

Какъв ще бъде начинът да разказваме или да показваме, е отделен избор за всеки. Но наистина не трябва да се отдалечаваме от случващото се и да не говорим. Така само си разменяме ролите, защото непукистите трябва да са те - тийнейджърите, а не ние.