Румънски анализатор: България се бори със закостеняла демокрация

Румънският вестник "Адевърул" публикува анализ, посветен на политическата ситуация в България, на външнополитическия анализатор Юлиан Кифу, който е и бивш съветник на президента Траян Бъсеску (2004-2014). Материалът е озаглавен "Бунт срещу политическия застой в Европа, случаят на България и свалянето на Бойко Борисов от власт", съобщи БТА.

"В днешна демократична Европа се проявяват две електорални тенденции: преследване на политическа стабилност и предвидимост и респективно бунт срещу политическия застой. И в двата случая, причината, породила тази ситуация, е изключителната фрагментация на политическия спектър, която от една страна създава многобройни възможности и варианти за създаване на мнозинства, а от друга е предпоставка за нестабилност и рухване на правителства при всяко вътрешно вълнение в партия от коалицията или при всяко по-важно събитие в обществото. Разбира се, не говорим в момента за партии или коалиции, които са загубили изборите заради лошо управление на пандемията от коронавирус, нито в резултат на приемането на драстични непопулярни или напълно неприемливи за обществото мерки като решения в борбата с КОВИД-19. В тази насока първата голяма битка ще бъде във Франция на Еманюел Макрон през пролетта на 2022 г. Случаят на България обаче заслужава внимание", пише Юлиан Кифу.

Според него в Израел, България, Унгария, Чехия и Сърбия се наблюдава бунт в закостенели демокрации.

"Голямата тревога в по-големите и по-малките демокрации е демократичният застой и тенденцията при някои лидери да се увековечават на власт. Тъй като не могат да го направят от поста президент, който е ограничен в броя на мандатите, решението за оставане на власт за по-дълъг период е позицията на премиер. Застоят не е единствената причина за народния бунт: госпожа Ангела Меркел бе канцлер в продължение на 16 години и нито веднъж не възникна проблем за вкопчване във властта или за нейно участие в афери на голяма корупция. Бунтът идва от елементи на корупция на лидерите или от провала в борбата с корупцията, от нуждата да се поднови базата на отговорност и критериите за контрол на начина, по който политиците на върха отговарят пред гражданите", пише анализаторът.

Най-често посочваният класически пример е този на премиера Бенямин Нетаняху - 15 години на власт, от които последните 12 без прекъсване, донесоха на Израел закостеняла демократична система. Подобна е ситуацията в България, където премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ е на власт от 12 години в различни форми на правителство, посочва Юлиан Кифу.

"Нещо повече - парламентарните избори от 14 ноември бяха третите подред от април насам, когато Бойко Борисов бе принуден да напусне властта след масови протестни демонстрации срещу корупцията и ролята на структурите на организираната престъпност в държавата. След този момент няколкото кръга избори не можаха да произведат мнозинство, защото партиите, които влязоха в парламента, не можаха да се съюзят и да съставят мнозинство, независимо от опитваните комбинации. Основната причина бе електоралният ангажимент и в някои случаи - политически - от самото създаване на партиите да не се съюзяват с други стари политически формации. Например, на последните избори партията "Има такъв народ" на телевизионния водещ Слави Трифонов не можа да състави мнозинство, защото не можеше да се съюзи програмно със старите партии. На последните избори изглежда, че този кръг се прекъсна и в София и е възможна коалиция", пише анализаторът.

В същата линия на несменяеми лидери се вписват премиерът на Унгария Виктор Орбан и този на Чехия Андрей Бабиш, смята журналистът Юлиан Кифу. Той откроява също като пример за "лидер, който не може да бъде сменен" президентът на Сърбия Александър Вучич, който е на власт от 2012 г., а до 2017 г. бе премиер и на фона на фрагментирана опозиция може да остане на власт дълго време.

Юлиан Кифу посочва, че съставките на закостенялата демокрация и на демократичния застой са пропаганда, корупция и клептократска държава.

"Разбира се, всеки от посочените примери има своите особености и те не могат да бъдат включени в една единна категория", отбелязва журналистът. "Всеки от тях спекулира с правилата и с конкретния контекст в страната, за да остане на власт дълго време. Но правилото на демокрацията да има периодично освежаване на елита и на властта, нуждата от нови лидери и новаторски идеи, предполагат политическите лидери, особено тези с проблеми с корупцията или в държави, в които корупцията е остър проблем, да не остават на власт твърде дълго време. Демокрацията означава и промяна, а Централна и Източна Европа особено, имат тази стара историческа рана от времето на комунизма, която ги кара да отхвърлят бързо или да влизат във формат на обществени протести тогава, когато един лидер се увековечава на власт или когато политическата система закостенява твърде много. И го прави, не защото отчаяно търси нещо ново, а тогава, когато се очертае риск от превземане на властта от професионални и предизвикателни пропагандатори и чрез клептократски мрежи", посочва анализаторът.

Според Юлиан Кифу подобни примери могат да се посочат и от други географски ширини - в Ливан и Ирак например. "Изборите в България изведоха на преден план партия, създадена преди два месеца - "Продължаваме промяната", ръководена от двама млади бизнесмени, завършили Харвард - Кирил Петков и Асен Василев, която получи 65 места в парламента (25,7 процента от гласовете) пред утвърдената ГЕРБ на Бойко Борисов, която получи 59 места", отбелязва Юлиан Кифу. "За да състави мнозинство от 121 места в 240-членния еднокамарен парламент, партия "Продължаваме промяната" има нужда от съюзници. Голямото предимство на последните избори в сравнение с предишния кръг и със ситуацията с "Има такъв народ", е откритостта на центристката партия "Продължаваме промяната" към съюзяване с всяка политическа формация", пише Юлиан Кифу и посочва, че на практика последните избори са променили логиката от ляво - дясно и демокрация - авторитаризъм в про- и анти- корупция. Румънският журналист отбелязва още, че в парламента е влязло и протурското Движение за права и свободи с 34 места, като е увеличило подкрепата си с 5 места с помощта на вота на диаспората в Турция, но и с присъствието в листите на един от българските олигарси, включени в американския списък Магнитски - Делян Пеевски.

Румънският анализатор посочва, че Българската социалистическа партия е регистрирала най-слабото си представяне в историята - 10,2 процента или 26 места, а партията "Има такъв народ" е получила 9,5 на сто и 25 места, т.е. рухнала е от 65-те места на предишните избори. Авторът дава информация и за останалите партии, влезли в парламента - Демократична България и "крайнодясната, националистическа и антиваксърска партия "Възраждане".

Според външнополитическия анализатор с подобен фрагментиран политически спектър е възможна антикорупционна коалиция, която да обедини "Продължаваме промяната", социалистите, "Има такъв народ" и Демократична България.

"Както винаги - коалициите с много членове са и тези, които се постигат най-трудно, в които преговорите са най-мъчни, в които крехкостта е голяма, а трайността във времето е намалена. Но дори и трудна, този път коалицията е възможна, а България може да излезе от зодията "Борисов" и от зодията на политическата нестабилност, и да хване бика за рогата със свежо мнозинство, решено поне да смени главния прокурор, смятан от протестиращите за виновен за липсата на антикорупционни действия", пише Юлиан Кифу във в. "Адевърул".