От треска за имоти до опасения за балон – жилищният пазар у нас

Жилищният пазар в България изпрати най-силната си година по брой сделки от финансовата криза насам. От началото на годината до края на септември изповяданите сделки у нас са близо 173 хил., показаха данни на Агенцията по вписванията към края на третото тримесечие. Ръстове през деветмесечието, в повечето случаи двуцифрени не само в сравнение с пандемичната 2020 г., но и със силната за пазара 2019 г., постигаха и четирите най-големи града в страната – София, Пловдив, Варна и Бургас, а през второто тримесечие сделките в София достигнаха най-високото си ниво от съответно 2008 г. и от 2005 г. насам, когато започва воденето на статистика.

Силният интерес към жилищата за покупка логично повиши и цените им. Данни на Националния статистически институт (НСИ) за второто тримесечие (последното, за което е налична информация) показаха ръст на цените в цялата страна с 9,1% на годишна база. В София той е още по-голям – почти 12%, а в Пловдив достига 8,1%. Малко по-бавно са нараснали цените в двата големи града по Черноморието Варна и Бургас – съответно със 7,5% и 4,3% на годишна база.

Нарушаването на веригите за доставка в строителството обаче подложи на натиск строителните предприемачи у нас. Рязкото поскъпване на строителните материали увеличи разходите им за строителство, възникна и недостиг на основни материали като желязо, тухли, арматура, хидроизолация.

В резултат на това в медиите се появиха съобщения за строителни компании, които са на ръба на фалита, защото са побързали да продадат имоти „на зелено“, без да вземат предвид поскъпването на материалите. Имаше и предприемачи, които решиха да отложат стартирането на нови жилищни проекти в очакване на по-добри времена.

2021 беше година, в която и ипотечното кредитиране растеше с ускорени темпове наред със сделките. Данни на БНБ показаха, че през октомври у нас са отпуснати ипотечни кредити на обща стойност 13,7 млрд. лв., което е нарастване с 16,5% на годишна база. Бързите темпове на жилищното кредитиране разтревожиха БНБ, която през декември вдигна нивото на антицикличния капиталов буфер до 1,5% от началото на 2023 г., след като само три месеца по-рано го увеличи на 1% от началото на октомври догодина.

В мотивите си централната банка посочи, че високите нива на кредитна активност при жилищните заеми създават потенциален кредитен риск и предпоставка за увеличаване на задлъжнялостта. Това може да се отрази негативно на способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да увеличи лошите заеми, предупреди БНБ.

Така обобщено изглеждаше жилищният пазар у нас през изминалата година. А какъв беше той през погледа на консултант, предприемач, банкер, специализирания сайт за имотни обяви Imoti.net и читател на Investor.bg, кои фактори ще оказват най-силно влияние на пазара тази година и ще продължат ли да растат цените на жилищата, вижте в годишната анкета.

Продължението на материала четете на Investor.bg