Българинът пак се реди за гориво, запасява се с храна, тоалетна хартия

Станахме свидетели на опашки пред бензиностанциите вследствие на спекулация за покачване на цените и липса на бензин, а в началото на пандемията изпразнихме магазините от храна и тоалетна хартия.

Психологът Пламен Димитров посочи в "България сутрин", че това е синдромът на несигурността и тревожността, която ни е завладяла още преди 2 години с пандемията.

"Тези състояния доминират в съзнанията на хората и от това се поражда желание за самозащита, за да възстановим усещането за достойнство и сигурност. Човешката психика е устроена по този начин, че мобилизира ресурсите си за самозащита. Това, което правим, невинаги е рационално, но потиска усещането за заплаха и липса на контрол", обясни той.

Доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации смята, че първата стъпка е да изчистим от себе си тревожността.

"Има вътрешен механизъм в обществото, с който тези неща се преодоляват. Видяхме огромни подигравки срещу хората, които са се редили на опашки - това е един от елементите на вътрешния механизъм. Трябва да търсим различни информационни източници", посочи той пред Bulgaria ON AIR.

А хората, които се поддават на паниката, мислят по следния начин: Аз знам, че нищо няма да стане, но за всеки случай да го направя.

Пламен Димитров подчерта, че пропагандата работи така открай време - да се създаде криза, когато я няма, е начин да се постигне контрол. Много от ресурсите на хората са на изчерпване, тревожно-депресивният модел на поведение е в пъти разширен, стана ясно още от думите му.

"Пропагандата работи с натрупване. Години наред говорене колко сме зависими от руския газ. Тук е отговорността на управляващите - да изявяват послания, които да спрат тревожността на хората. Изпуснато е някакво време, в което пропутински послания са били разпространявани в България, включително чрез политически сили", коментира доц. Христов.

По думите му става все по-трудно да се ориентираме в битката на пропагандни влияния по време на войната в Украйна. Той посъветва да ползваме много различни медии.

"Европа проспа изключително много неща. Години наред се занимаваше с разни бюрократизми. Западът изглежда презадоволен и преял, за да направи реални действия. Информационната война може би можеше да бъде спряна или ограничена по-рано", отбеляза доц. Христов.

Психологът пък изтъкна, че твърде дълго хората живеят в хронична екзистенциална криза. Те са загрижени за бъдещето си, за перспективата в живота си, особено по-младите семейства с малки деца. И тази война с всички нейни драстични влияния върху човешката психика, обясни той.

Димитров поиска психологическата помощ да влезе в здравноосигурителния апарат. Всеки български гражданин или бежанец да има достъп до такива безплатни грижи.