Амнести Интернешънъл: Свободата на медиите в България се влошава

Новото издание на доклада за 2021/22 г. покрива 154 държави. В него организацията алармира за увеличаване на неравенствата, зачестяване на опитите за заглушаване на критичните гласове и ограничаване на гражданските свободи по света, както и за все по-враждебно отношение към хората, принудени да напуснат домовете си и да бягат в търсене на сигурност.

 

Обещанията за бъдеще на равнопоставеност и свобода след пандемията не бяха изпълнени. От гледна точка на правата на човека предходната година може да бъде описана като една история на предателство от страна на властимащите по света, предава БГНЕС.

 

В частта си за България организацията обръща внимание на влошаващата се свобода на медиите и зачестилите заплахи срещу журналисти в страната. Останалите области на влошаване на състоянието на правата на човека включват увеличаващото се домашно насилие и откритите атаки срещу ЛГБТИ общността, системното насилие срещу хора, настанени в центрове за институционална помощ, и неправомерното отблъскване на бежанци и мигранти по границите.

 

След като никоя партия не успя да сформира правителство след изборите през месеците април и юли, България проведе третите си парламентарни избори за годината през месец ноември, пише Амнести Интернешънъл.

 

Извънредната епидемична обстановка, въведена по време на пандемията от COVID-19, първоначално обявена през май 2020 г., остана в сила през цялата година, предоставяйки на правителството разширени правомощия.

 

Свободата на медиите продължи да се влошава, а журналисти и независими медии, разследващи престъпността и корупцията, бяха изправени пред чести заплахи и клеветнически кампании, включително от държавни служители. През април по време на телевизионно предаване народният представител Тошко Йорданов се пошегува, че „Ако бяхме в Крумова България за тази лъжа щяха да липсват части от тялото на това момче с микрофона1”, след като журналистът неволно бе смесил имената на две политически партии по време на предаване на живо. През май министърът на вътрешните работи Бойко Рашков постави под съмнение журналистическата почтеност на двама телевизионни водещи, които го интервюираха, и предложи те да бъдат отстранени от постовете си. Нито един от двамата представители на институциите не беше санкциониран от парламента. Пандемията от COVID-19 влоши и без това несигурните условия на труд на работещите в медии, което доведе до намаления на заплатите, забавени плащания и подкопаване на редакционната независимост. Правителството намали финансирането на няколко обществени медии и Съвета за електронни медии, основен медиен регулатор в страната.

 

В доклада си за върховенството на закона през юли Европейската комисия подчерта липсата на прозрачност, концентрацията на медийна собственост и продължаващата политическа намеса в редакционната политика на някои медии. България беше понижена от 111-та на 112-та позиция сред 180 държави в Световния индекс за свобода на медиите и остана държавата членка на Европейския съюз с най-ниски стандарти за медийна свобода.

 

България продължи да извършва системно отблъскване на мигранти и хора, търсещи международна закрила по своите граници. До края на годината бяха регистрирани над 1100 случая на отблъскване, засягащи най-малко 13 000 души. През юли Европейският съд по правата на човека установи, че България е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, като през 2016 е експулсирала журналист в Турция, без да проучи рисковете, пред които е изправен при завръщането си.

 

Условията за прием на хората, търсещи международна закрила остават под минималните стандарти. През август българският омбудсман обяви, че специално обособената зона за непридружени деца в регистрационно-приемателния център във Военна рампа е силно пренаселена и децата живеят в изключително лоши и нехигиенични условия. През август правителството обяви планове за засилване на полицейското и военно присъствие по границите с Турция и Гърция поради опасения от пристигането на хора от Афганистан, търсещи международна закрила след като талибаните превзеха страната. България предостави международна закрила на до 70 афганистански граждани, заедно със семействата им, които са работили за българското посолство или военни в Афганистан. Въпреки това огромното мнозинство афганистанци, търсещи международна закрила, продължиха да бъдат отхвърляни по ускорени процедури, като молбите им бяха третирани като явно неоснователни, продължаваща практика откакто България обяви Турция за безопасна трета страна.

 

Случаите на домашно насилие, които нараснаха три пъти по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват. През януари правителството внесе в парламента промени в Закона за защита от домашно насилие, целящи допълнително хармонизиране на вътрешното законодателство с международните стандарти. Някои от мерките, включени в измененията, предвиждат засилване на защитните мерки, механизъм за насочване и създаване на централен регистър на случаите на домашно насилие, жертви и извършители. До края на годината измененията все още не бяха приети.

 

ЛГБТИ хората продължиха да се сблъскват със заплахи и тормоз, включително от политически партии и държавни служители.

 

През месец октомври общностният център за ЛГБТИ събития в София Rainbow Hub беше нападнат и вандализиран от група хора, водени от Боян Расате, кандидат на партия Български национален съюз на президентските избори през ноември2. След остро осъждане от правозащитници, политически партии и многобройни посолства в София, Избирателната комисия сне политическия имунитет на Боян Расате и той беше задържан и обвинен в хулиганство и нападение. Съгласно Наказателния кодекс на страната насилието по хомофобски подбуди все още не е признато за престъпление от омраза. Партия Български национален съюз често критикува публично ЛГБТИ групите и ги обвинява, че разпространяват „джендър пропаганда” и учат деца в училищна възраст на „перверзии”. Преди парламентарните избори през юли ЛГБТИ събития в София, Пловдив и Бургас бяха атакувани от групи, враждебни към правата на малцинствата. През юли годишното София Прайд шествие се проведе на фона на масови анти-ЛГБТИ протести.

 

Ромите продължават да са изправени пред широко разпространено социално изключване и дискриминация, включително в сферата на образованието, здравеопазването, жилищното настаняване и заетостта. COVID-19 и произтичащото от него продължително извънредно положение засегнаха непропорционално ромското население. Вероятността ромските деца да завършат каквото и да е ниво на образование продължава да е много по-ниска спрямо общото население. COVID-19 увеличи риска от ранен брак за ромските момичета. Европейският център за правата на ромите установи, че ромските деца са свръх представени в държавната система за грижи за деца и за тях има по-голяма вероятност да бъдат отделени от семействата си. През юни Върховният административен съд призна лидера на партия Българско национално движение Красимир Каракачанов за виновен за дискриминация заради противоречивите му изявления след инциденти във Войводиново през 2019 г., предизвикали широко антиромско насилие, довело до разрушаване на жилища и принудително изселване на ромски семейства.

 

Властите не успяха да изкоренят постоянното физическо малтретиране на настанени в социални домове и пациенти с психични разстройства. През октомври Комисията за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа съобщи за множество случаи на шамари, юмруци, ритане или удари с пръчки, връзване или хора, намерени изоставени при нехигиенични условия. Комитетът призова за спешни действия и за радикална промяна на подхода на държавата към институционалните социални грижи, включително психиатричните такива.