Почти 60% от нас не одобряват войната в Украйна, над 50% не вярват в медиите

За над 50% от българите информацията в медиите за войната в Украйна е по-скоро недостоверна, а всеки трети казва, че се сблъсква с фалшиви новини всеки ден или почти всеки ден, сочи проучване на "Галъп интернешънъл болкан". Българските обществени медии като цяло успяват да компенсират по-голямата аудитория на търговските оператори с по-осезаемо доверие от страна на потребителите, сочи друг извод на социологическата агенция. Независимият сондаж за информационната среда у нас е проведен сред 1003 пълнолетни българи между 2 и 10 юни 2022 г., като е представителен за пълнолетното население на страната.

Войната

58,8% у нас твърдят, че по-скоро не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, респ. привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.

Близка структура на мненията беше отчетена и при сходен въпрос в предишно изследване на "Галъп интернешънъл болкан". Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна социална желателност, както и „скрита подкрепа“ за войната в Украйна. Нарочно изследване по тези теми обаче би следвало да установи потенциални размери.

В същото време 50,7% намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, казват 25,9%. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция.

Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация – което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.

Фалшивитe новини

На този фон 35% свидетелстват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% - поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.

Преди четири години световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ направи подобно сравнително изследване, включително и в България. Сравнението с времето преди години ясно показва, че ако сега делът на свидетелствата за всекидневни фалшиви новини е 35%, той всъщност е нараснал с 12 пункта в сравнение с предишната регистрация. Спадат дяловете на по-рядка среща с фейкове. Спада и „сивата зона“ на онези, които не могат да определят. Явно с времето съзнанието за този проблем нараства, а общественото възприятие за честотата на неговата поява расте.

Разбира се, две точки във времето не са достатъчни за отбелязване на тенденция. Но осезаемото усещане за зачестяване на появата на фалшиви новини е достатъчно тревожен симптом.

Източниците на информация

Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия – 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.

От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).

Като цяло, българските медии са предпочитани пред чуждестранните – 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.

Когато става въпрос за доверие сред публиката, обществените медии у нас като цяло явно успяват да „изравнят резултата“ на търговските медии, и практически равни дялове от съответно по 33,8% и 35% избират единия от двата типа медия. Това е сериозна новина на фона на факта, че големите търговски медии имат осезаемо по-голям обхват и възможности. Националната телевизия и радио явно успяват да събудят усещане за достоверност на фона на пазарната логика.

Допълнителен индикатор в тази посока е и потенциалното предпочитание по тип собственост на медиите – българската собственост се предпочита (35,5%) срещу чуждата (27,9%), като тук делът на колебание е най-осезаем (36,6%).