Цените на храните ще нарастват с бързи темпове и догодина

Силното представяне на българската промишленост от началото на годината дава силен стимул на икономиката, но инфлацията и повишаващите се цени на храните вероятно ще доведат до значително забавяне догодина. Това коментира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

"Много са силни резултатите на българската иконимика преди началото на конфликта в Украйна. Ръстът в промишленото производство достигна стойности, които не са наблюдавани от две десетилетия и това ни накара да преразгледаме прогнозата си в посока нагоре. Сега имаме прогноза за ръст от 2.7% за тази година спрямо 1.4% прогноза през миналата година“, отбеляза Павлов.

Той обаче подчертава, че перспективата пред България и останалите икономики в Източна Европа зависи от войната в Украйна. „Това важи в още по-голяма степен за България, защото е близо до конфликта“, смята той.

Според Павлов една от най-притеснителните тенденции в световен мащаб е повишаването на цените на храните, което ще засегне сериозно и България. По негови думи централните банки подценяват вероятността цените на храните да нарастват с високи темпове и през следващата година.

„Рисковете за доставките на храни нарастват. Следващата година количеството произведени храни ще намалее заради войната – фермерите в Украйна ще оставят значителни площи незасети. Цената на торовете нараства, особено калиевите торове, които се произвеждат основно в Русия и Европа ползва големи количества от тях“, предупреждава икономистът.

По отношение на инфлацията обаче вече има позитивни знаци, които сочат че тя се забавя. „Има позитивни индикации в цените на производителите, публикувани преди няколко дни. Те сочат известно забавяне на темповете на инфлацията, но за да се пренесе това при цените за потребителите ще отнеме време“, казва Павлов. Той очаква известен ръст на икономиката през третото тримесечие на 2022, смекчаване ефекта на инфлацията едновременно с въвеждането на мерките на правителството. В дългосрочен план обаче икономиката ще срещне трудности.

„Факторите зад бързото възстановяване на икономиката през първото тримесечие бързо се изчерпват и на тяхно място се появяват половин дузина рискове. Комбинацията ни кара да смятаме че българската икономика ще се забави сериозно. В следващите месеци може да се материализират рискове като спиране на газта и петрола, тъй като Русия използва енергията като оръжие срещу страните, които участват в мерките срещу нея. В бюджета трябва да има достатъчно буфери в случай, че се материализират тези опасности“, смята гостът.

Той отбелязва, че с оглед на възможностите, които има българското правителство мерките на стойност 1.5% от БВП са адекватни, защото няма да доведат до увеличаване на дефицита и ще оставят резерви, които могат да се използват в извънредни ситуации. В същото време Павлов смята, че би било грешка ако централните банки заложат на твърде агресивна парична политика, тъй като тя може да доведе до по-дълбоки икономически кризи. „Между година и две са нужни за мерките от централните банки да се отразят на икономиката. Поради това е добре да се запази самообладание“, категоричен е той.

Целия разговор вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria