Над 200 000 души ще са нужни на пазара на труда у нас през 2023 г.

През 2023 г. на българския пазар на труда ще са му необходими над 200 хил. работници и специалисти със знания и умения в различни професионални направления, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

"В България в момента безработицата бележи историческо дъно, никога не сме имали по-малък брой безработни лица. Те са под 150 хил. и това не са истински безработни, защото голямата част от тях не търсят работа, т.е. не са икономически активни. Имаме съответно и рекордни нива на заетостта и от години пазарът на труда усеща дефицит на работна ръка. Имаме голямо количество заявки за свободни позиции и няма персонал, независимо дали с квалификация, или не. Това се отразява и на ръста на възнагражденията, те растат също с рекордни темпове през последната година. Нашата Асоциация проведе също проучване сред 864 малки, средни и големи предприятия и от там  стана ясно, че 30% от работодателите планират да наемат нова работна ръка, но тук въпросът е, дали пазарът на труда ще даде възможност да бъде осигурена такава работна ръка, която да бъде наета. В момента сме в ситуация, в която силната страна са работниците и служителите, има по-голямо търсене на работна сила, отколкото предлагане и тази ситуация ще бъде действаща и през новата година", обясни той пред БНР.

Според специалисти по кариерно развитие светът има нужда от всякакви хора, които правят най-различни неща. Въпросът обаче е и в това какво ни предлага пазарът на труда в момента. Напоследък търсенето на IT специалисти започва да намалява, показват данните от Агенцията по заетостта в края на 2022 г.

Оттам става ясно, че голяма част от свободните работни места са в индустрията и то основно в преработващата промишленост. Оказва се, че във всички сфери на икономиката предприятията обявяват дефицит на кадри. Сред най-търсените професии са машинни оператори, среден и високо квалифициран технически персонал. Също така продължава да има дефицит на медицински специалисти, медицински сестри и лекари, а също и учители в образователната система. Транспортните фирми за сухоземен, морски и въздушен транспорт също изпитват остра нужда от кадри. Много търсени са хората с икономически специалности, счетоводители, финансисти и т.н.

Според Добрин Иванов това, което показват и данните на НСИ, е, че България е първенец по ръста на средната работна заплата за 2022-ра. Увеличението е над 3 и повече пъти в сравнение със страните от Западна Европа, там заплатите растат много по-бавно. "Това също е следствие от конкурентния на пазар на труда, където се разкриват и нови работни места, но е трудно да се намерят хора за тях", каза Иванов.

Според него увеличението на минималната работна заплата от 1 януари не е малко. "Тя беше увеличена с почти 10%. Да, исканията на синдикатите и някои от парламентарно представените партии бяха за по-голямо увеличение, но дори към тези 780 лв., когато се добавят задължителните по закон допълнителни начисления за клас прослужено време, заплатата става почти 900 лв., което е над 50% от средната работна заплата. Нашият призив към работещите е, да не очакват държавата или синдикатите да вдигат минималната работна заплата, а да полагат усилия за допълнителна преквалификация, така че да могат да работят по-производително, по-качествено и по-ефективно. В тази връзка тенденцията е да продължава ускореното повишаване на възнагражденията. Това показа и нашата анкета - голяма част от работодателите, макар че са песимисти за икономическия растеж през 2023 г., смятат, че възнагражденията ще продължат да растат с темп около 10% на година”, каза гостът.

Бизнесът обича да работи в спокойна и предвидима среда, но такава благоприятна обстановка не се очаква да се появи скоро. Напротив, нестабилната политическа ситуация у нас създава песимистични нагласи сред работодателите.