Краси Георгиев: В изолация мозъкът тотално се променя

"Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше (смее се). Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се променя".

Това разказа пред БНТ ултрамаратонецът Красимир Георгиев след края на експеримента, на който се подложи с цел да изследва последствията от социалната изолация.Той бе затворен в тясна стъклена клетка близо до НДК без комуникации и телефон.

"Говорех си сам, добре, че не си и отговарях. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Бях свикнал с тези малки крачки, които имах, и това беше всичко", каза той.

"С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече - идвайки насам в метрото, видях едва двама-трима души да са без слушалки . Затворили сме се в кутийки и си живеем в тях. Мислех, да остана в клетката месец, добре, че екипът ми не ме послуша, защото щях да изляза с наистина тежки психологически травми", разказа Краси Георгиев.

Въпреки всички трудности, утрамаратонецът е убеден, че експериментът му е от полза.

"Идеята за клетката дойде преди няколко години, но това се превърна в нещо голямо, защото го виждаме навсякъде. Някои казват, че не съм бил изолиран, защото съм бил в центъра на София. Но аз бях изолиран, защото не чувах нищо от случващото се навън, нямах книги, музика, никакви комуникации.

Струваше си и се надявам - това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази - с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката, представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите - всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това", убеден е Красимир Георгиев.