Почитаме паметта на света великомъченица Неделя

Православната църква почита днес паметта на света великомъченица Неделя.

Св. мъченица Неделя е родена в семейство на християни в град Никомидия (днес Измит), Мала Азия, източна столица на римския император Диоклетиан. Родила се в неделния ден, на гръцки наричан Кириаки, т.е. Господен ден, и затова била кръстена така. Когато през XIV век св. патриарх Евтимий съставил житието й, той превел и името й - Неделя.

Св. Неделя е сред най-тачените от българите светци.

По време на царуването на Асеневци (12 – 13 в.) мощите на светицата са пренесени в престолнината Търново. Евтимий, патриарх Търновски, написва „Похвала на светата великомъченица Неделя“.

Според преданията, описани и от патриарх Евтимий, Неделя е родена в Мала Азия като дългоочаквано дете, дошло в отговор на молитвите на родителите ѝ Доротей и Евсевия. Още в ранно детство е възпитана в Христовите истини.

Съвсем млада решава да посвети живота си на Бог. Това е времето на император Диоклетиан, на гонения и жестока разправа с християните – преследвани, затваряни в тъмници, заточавани или насила карани да се отрекат от вярата си. Неделя е хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, а родителите и заточени в град Милетин. Чудното оздравяване на нейните рани, както и нейният отказ да се поклони на езическите идоли карат властите да я осъдят на смърт.

На нейното лобно място след молитва Неделя предава духа си на Бог, преди да бъде изпълнена присъдата (7 юли 289). Починала на 22 години, както пише патриарх Евтимий, „Умирайки в кратко време, тя изпълни години дълги, защото душата ѝ Господна беше удовлетворена, чистота – доволно голяма, подвизите достатъчни...“

Църквата „Света Неделя“ е катедрала на Софийската митрополия. Тя заема мястото на стария площад Куручешме, който се славел със свой извор, засенчван от вековни дървета. Днес площадът се нарича „Света Неделя“, припомня БНР.

Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.

В тези райони и до днес битува вярването, че "Голямата Неделя е майка на всички недели в годината" или, че е "майка на неделния ден от седмицата". На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили. За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.

На 7 юли имен ден празнуват: Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нели, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо.