Християните почитат паметта на Света Марина

Православната църква почита днес паметта на Света Марина.

Марина се родила в средата на ІІІ век и пострадала през 270 г., по времето на император Клавдий ІІ. Била дъщеря на езически жрец в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция). Като малка баща й я възпитавал в идолопоклонство, но благодарение на слугиня християнка тя се запознала с истинската вяра в Спасителя Христос и станала убедена Негова последователка, пише БТА.

Когато била 16-годишна, започнало поредното жестоко гонение на християните. Много от преследваните се криели по пустини и планини. Но други оставали в градовете и се стараели да проповядват и разпространяват Божието слово. С такива хора тайно общувала и Марина. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението нямало нито в града, нито в околностите свещеник, който да я кръсти. Това не намалявало нейната гореща вяра и искрен стремеж да живее според Христовия закон. И същевременно тя не се бояла открито да изповядва името на Иисус Христос, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самият й баща. Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си. Но тя спокойно отговорила: Аз се научих да вярвам в истинския Бог - Отец, Син и Свети Дух. На Него само принасям хвалебна жертва. Не мога на бездушни идоли да отдавам оная чест, която принадлежи на Създателя.

Тогава в яростта си бащата я предал на областния управител Олимврий, който положил много усилия да я върне към идолопоклонството, всичко обаче било напразно. Скоро от убеждаване преминал към жестоки мъчения, в които войниците често били безчовечни. Но девойката оставала непреклонна. Накрая управителят заповядал да я обезглавят. Това станало на 17 юли.

В българските народни вярвания светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Иконописният канон я изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст.

Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. юлски „горещници” – според народните вярвания най-горещите дни в годината. Те са посветени на християнските светци – Кирик и Юлита, Юлия девица, Марина.

На 17 юли се пали огън, който се прескача за здраве. От него всеки взема, за да запали домашното огнище.