НЗОК, студенти, болници - за какво ще стигне бюджетът за здраве?

Парламентът откри нова процедура за избор на управител на НЗОК. Тя предвижда предложенията за кандидати да могат да се правят от парламентарните групи в тридневен срок от приемането на правилата.

"Има едно изключително необмислено действие - да се прави веднъж избор, който да се провали впоследствие. В случая се очаква да бъде прието изменението настоящият управител ще остане на поста си до избирането на нов такъв. Дейността на Касата няма да спре. От вчера имаме ново предложение за управител. Все пак политическите игри нагнетиха сферата", заяви здравният икономист Аркади Шарков в студиото на "България сутрин".

Станимир Михайлов беше номиниран за поста от ПП-ДБ.

"Той има натрупан опит като шеф на борда на директорите на болница "Лозенец" и това може да е достатъчно да се кандидатира за този пост. Най-вероятно целта е управителят на НЗОК да е от едната част на коалицията, а подуправителят от другата и двамата да си помагат. Важното е да има добри специалисти, които да се разбират с всички външно заинтересовани страни. Това е много ключово, за да няма сътресения и протестни ноти, които наблюдавахме", предположи Шарков.

В бюджета на Касата са предвидени 900 млн. лева повече, но здравният икономист изчислява, че те ще стигнат частично.

"Те ще стигнат да удовлетворят частично нуждите на здравната система. След като изготвим бюджета, трябва да бъде отново забранено прехвърлянето на пари от пера в пера. Не е честно, когато предварително заложени пари бъдат прехвърляни на друго място. Другото нещо е, че бюджетът е междинно годишен и не се очаква всички проблеми да се решат. Този бюджет е, за да се издържи до края на годината", каза още Шарков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той сподели, че разбира исканията на протестиращите медици, включително за увеличение на заплатите. "Най-вероятно ще има прекатегоризация, за да могат да бъдат възнаградени по-добре. Основният определящ играта е Министерството на финансите", допълни гостът.

Ректорът на Бургаския медицински университет Христо Бозов съобщи, че има голям наплив от кандидат-студенти и много хора се борят за едно свободно място в специалностите.

"Искаме да можем да осигурим кадри не само за "Националната здравноинформационна система", а за регионалната система, защото тук предстоят да се изграждат нови болници. Тенденцията при студентите е да остават да работят тук, защото от втори или трети курс започват да работят като здравни асистенти", заяви той.

Оказва се, че няма проблем и със специализациите. Според Христо Бозов тези условия привличат и повече чуждестранни студенти.

"Проблем със специализациите няма. Болниците обявяват свободни места и студентите си кандидатстват. Когато аз завърших медицина, имахме задължително разпределение и беше по-трудно. Държавата сега предоставя още една много добра възможност. Ако студентът се е записал платена поръчка и подпише договор с някое лечебно заведение, може да премина на държавна поръчка. В момента има и наплив от чуждестранни студенти - към 8 хил. са. Ние сме на първо място в ЕС по обучение на чуждестранни студенти по медицина", обясни ректорът.

Все пак има и студентки, които избират да продължат професионалния си път в чужбина. Според Аркади Шарков причината не е само в заплащането.

"Това се случва като не намерят адекватното за тях заплащане и условия тук. Факторът за условията е по-водещ. Върви един разговор в Министерството на здравеопазването както за заплащането, така и за условията, за да останат новозавършилите медици в България. Това, което привлича чуждестранните студенти да идват тук, са не само таксите, а и възможността да се докоснат до пациент още в 4-и курс. Навън тези възможности идват на много по-късен етап", допълни той.

По темата за условието новозавършилите чуждестранни студенти да остават 5 години след края на обучението си, Аркади Шарков каза: "Няма как да има такова задължително условие. Има други стимули, заради които да останат. Например, сключване на договор с лечебно заведение и така новозавършилият може да работи още много години тук".

От разговора в студиото стана ясно, че работата по Националната детска болница върви по план и няма да има промени по строежа.