Здравната ни система се нуждае от нови правила и нов финансов модел

В България пациентите имат достъп до специализирана лекарска помощ за разлика от много други добре развити държави, но това е изключение. Не е правило. А ние имаме нужда от правила и не бива да се осланяме на това, че имаме подобни възможности за лечение и по тази причина да не работим усилено, за да се променим бързо към една регулирана, добре организирана среда. Една среда, в която има гаранции за качеството на медицинската услуга. Това каза Андрей Марков, управител и финансов директор на ACIBADEM CITYCLINIC, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Гаранцията за качеството на медицинската услуга е това, което ни трябва и което нашата национална система не може да ни предостави".

По думите му парите трудно се връщат и това е една от основните причини да намаляват инвеститорите, поради средата, в която работим. Това важи за общата среда, а в здравеопазването е още по-сложно.

Регулациите в повечето случаи не са съобразени с практиките, които позволяват да има инвестиции, поради разбирането и вярването на българина, че тези хора, които печелят, са лоши хора. Богатите хора са лоши хора, а не хора, които инвестират, създават бизнес, създават продукт, който да се продава и реализират приходи, подчерта Андрей Марков.

Относно адекватността на системата на клиничните пътеки събеседникът каза, че това е система, която "има своето място във времето" и, че когато е била въведена, тя е трябвало да се случи. "Но истината е, че ние замръзнахме и не я развихме в посока диагностично-свързани групи, така както се случи в останалите страни, които минаха през клинични пътеки и през следващи стъпки на усъвършенстване на здравните системи".

За подобряването на здравната система в България Марков каза, че "който и да е политик сега, трудно би взел решение да се увеличат здравните вноски в страната (нещо, от което ние имаме вопиюща нужда)" или пък да се стимулира допълнителното здравно застраховане, както го правим за имуществото си или за автомобилите си, "за да не плащаме от джоба си, когато се налага да потребяваме системата".

"Имаме няколко варианта, като един от тях е увеличаване на вноските, за да могат да се увеличат публичните средства и да се осигури здравеопазването. Ние в момента харчим средно 4,6% от БВП, а средният процент за здравеопазване в Европа е 9%".

"Ние сме близо като общ разход, като общество до 9% - плащаме около 8%, но хората, които се налага да плащат, са в тежка ситуация - тежко болни, без доходи в този момент, имащи нужда от помощ сега и веднага. Това са хората, за които солидарният модел, какъвто е замислен в България да действа, не работи", добави събеседникът. "Моделът в Европа е точно такъв - да има и втори, и трети стълб на здравно-осигурителната система, за да може те да поемат тези разходи, които трябва да се осигурят".

Демонополизацията на здравната каса е модел, използван в Западна Европа и ние, като част от ЕС, би трябвало да вървим в тази посока, каза още гостът. По думите му дори ако средствата в частната компонента на един демонополизиран модел "да не са преобладаващата част, а да са по-малко от 50%, то по-малкият процент би управлявал големия".

"Конкуренцията би променила цялата среда", смята той.

"В момента непрекъснато говорим за контрол на нашите средства. Никакъв контрол няма", категоричен бе събеседникът. "Формалният контрол, който се произвежда върху публичните при е толкова формален, че ако се влезе в детайли, ще се уплашим". 

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria