24% смятат, че ЛГБТИ хората парадират със своята различимост

Национално проучване на агенция "Алфа Рисьрч", проведено през есента на 2023 г., по поръчка на фондация "ГЛАС", установява повишена запознатост на българските граждани с ЛГБТИ хората, с техните проблеми, права и мотивация. Това каза Геновева Петрова от "Алфа Рисърч", която представи проучването по време на събитие, организирано от фондация "ГЛАС".

Проучването е част от проекта „Гласове на общността", изпълняван от фондация "ГЛАС", в партньорство с фондация Билитис, Асоциация на европейските журналисти-България и Осло Прайд, и с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европеското икономическо пространство. Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено през ноември 2023 г. сред извадка от 1000 души по метода на пряко интервю с таблети. 

За периода от 2019 до 2023 г. са направени две проучвания. Данните сочат, че делът на заявяващите целенасочен интерес и респективно, отличаващи се с по-добра информираност, нараства от 24% до 28%. Значителен е и ръстът в дела на българите, които не са търсили активно информация, но до тях са достигнали различни медийни публикации: от 48% през 2019 г. до 67% четири години по-късно, посочи Петрова. С най-висока запознатост се открояват жителите на София и големите градове, жените, най-младите (18 - 29 г.) и средните поколения (40 - 49 г.), допълни тя.

По думите на Геновева Петрова водещи източници на информация са разговорите с приятели и познати - 38%, постове в социални мрежи (33%) са на второ място, а на трето се нареждат информационните предавания в медиите (30%) и информационните/новинарски сайтове (29%). Изключително важно е обаче какво е доверието в информационните източници, подчерта Петрова. При три от водещите източници проучването установява висока степен на доверие. Това са разговорите с близки, информационните предавания в медите, както и информационните сайтове. Четвъртият активно ползван информационен канал са постовете в социални мрежи, които от своя страна са със значително по-ниска степен на доверие.

Един от факторите, които влияят силно върху отношението към ЛГБТИ хората е личният опит в общуване с тях, обясни Петрова. Данните от проучването показват, че 35% от хората заявяват, че познават хора, които се определят като хомосексуални, 25% - бисексуални, 6% познават някого, определящ себе си като ЛГБТИ. 15% заявяват, че лично познават еднополови двойки, други 32%, че знаят историята на такива хора.

Като цяло, нагласите на българите към ЛГБТИ хората са преобладаващо неутрални, заяви Петрова. Въпреки това най-често споделяната негативна асоциация от 24% от хората е "парадиращи със своята различимост". Личното общуване с ЛГБТИ хора и по-добрата запознатост са предпоставка и за повече разбиране към проблемите, с които те се сблъскват, обясни експертът. Като пример Петрова посочи, че 68% смятат, че ако в горните класове в училище има ученик с хомосексуална ориентация, той ще бъде обект на подигравка, срещу 8%, които са на мнение, че би повлиял на другите да изберат такава идентичност.

Според голяма част от анкетираните, ЛГБТИ хората срещат враждебно отношение в различни житейски ситуации. Според 47% има такова отношение при открито заявяване на идентичността, според 46% когато са на публични места, 36% при отглеждане на дете, 33%  в училище, 31% при търсене на работа.

Същевременно се очертава тенденция към отслабване на влиянието на крайно враждебни и откровено манипулативни тези, чието разпространение също служеше за стигматизиране на ЛГБТИ хората. /БТА, Николета Василева/