Роселина Петкова: Разговорите за финанси трябва да започнат от най-ранна детска възраст

Управлението на личните финанси и финансовата грамотност често са обект на внимание на екипа на Bloomberg TV Bulgaria. Изключение не прави и водещата Роселина Петкова, която ежедневно информира зрителите за развитието на финансовия сектор у нас, но нейната най-ценна публика е 5-годишният ѝ син Георги. Роселина е посланик на каузата за правилно детско развитие в училищна възраст, която е водеща мисия на първото ни събитие Day Off: School Time, което ще се проведе на 14 септември на паркинга на HIT Max, в столичния квартал "Младост" от 10 до 17 часа. Каква е връзката между пестене, изработване и премисляне на покупката с едно петгодишно дете? Отговорът ще научите в любопитното интервю по повод предстоящия празник на деца и родители – стартът на учебната година.

Как се казва синът ви и какви са неговите интереси – смятате ли че, част от тях се дължат от вас и вашия пример?

Синът ми се казва Георги. Шестгодишен с много на брой интереси. Обожава да играе футбол, да гледа баскетбол, да смята, да рисува, да играе на „Междузвездни войни“. Чувствам за моя отговорност да му показвам различни занимания, а той сам да избере кое му харесва и кое не. Едва ли от мен е получил вдъхновението си за футбола, но поне получава солидна подкрепа от скамейката. По мои наблюдения често служа за модел на рисунките му, а това са едни от любимите ми картини.

Като водеща в национален ефир сте поели отговорността към зрителите за достоверна информация – каква е вашата най-голяма отговорност като родител?

Всеки родител иска да даде най-доброто на детето си. Моята най-голяма отговорност е да дам добър пример, да осигуря на детето си подкрепа към интересите и хобитата му, да го насърчавам да открива света и себе си. Моите родители винаги са ме подкрепяли в начинанията ми, винаги са били до мен и в успехите, и в провалите. Затова е важно за мен да дам същата подкрепа, която продължавам да получавам от тях, и на детето си. От тях съм научила да се трудя усърдно в кариерата си и да съм отдадена на семейството. Надявам се да успея да науча и сина си на това.

Работата ви ежедневно е свързана с теми като финанси и икономика – смятате ли че трябва да има такъв предмет в училище?

За мен изграждането на финансова култура е споделена отговорност между родителите и образователната система. Разговорите за финансите трябва да започнат от най-ранна детска възраст у дома, в детската градина и да продължи по-задълбочено в училище. От съществено значение е за всеки човек да има знания как да борави с парите си. И смятам, че колкото по-рано започне процесът по възпитание във финансова култура, толкова по-добре.

От каква възраст смятате, че трябва децата да започнат да учат за финанси и икономика?

Родителят трябва да прецени сам кога детето му е готово, но според мен разговорите, под формата на игри, могат да започнат възможно най-рано. В училище през всички класове би било чудесно да присъства темата за управление на личните финанси и като цяло за финансовата грамотност.

На вашият син тези теми интересни ли са му?

Разбира се, особено когато това касае спестяванията му. Казвам го с шеговит тон, защото както повечето деца и той често иска определена играчка. Делегирам му отговорност сам да прецени кога може да си я купи със спестяванията си. И в тези случаи винаги се наблюдава моментът на премислянето „Дали наистина толкова я иска тази играчка“. Под формата на игра с изпълняването на определени задачи, например, той си „изработва“ пари, които преценява дали и как да харчи. Всичко това се случва под родителски контрол.

Как реагира той, когато ви види по телевизията? Какво казва на приятелите си, че работи мама и другите деца проявяват ли по-специален интерес към професията ви?

Няма особена реакция, когато ме види на екран, защото за него това е нещо нормално. Но е много активен в дискусиите за предаванията. Всеки ден ме пита „Кой ти беше гост днес и за какво говорихте“. Свикнал е с обстановката на телевизията и не се впечатлява. При приятелите му е съвсем различно. Винаги реагират много изненадано и мило, казвайки „А, на Гоги майка му е по телевизията“.

Според вас трябва ли да оставим децата в училищния период да бъдат по-самостоятелни и отговорни за себе си или е важно родителят да е част от образователния процес?

За мен това е изключително деликатен момент, защото трябва да се намери баланса. Детето трябва да усеща подкрепата на родителя, но трябва да изгради навиците си и мисленето си като на самостоятелен човек. Едва ли има универсална формула за всяко дете. Родителят трябва да съобрази нуждите на детето, да възпита у него отговорно поведение към себе си и околните, и да го насърчава да се справя сам.

Кои са трудностите, с които очаквате да се сблъскате, когато той тръгне на училище?

Тръгването на училище е нормален процес за децата днес, но и нов етап от живота им. А като всеки нов такъв, ще доведе със себе си и различни предизвикателства, свързани с новата обстановка, новите хора, изграждането на други навици. За децата това е един нов свят. Аз съм оптимистично настроена и вярвам, че дори да има трудности, те не са непреодолими.

За или против тръгването на училище по-рано?

Смятам, че децата имат различни нужди и потребности и родителят трябва да прецени дали детето му е готово да тръгне по-рано на училище. При малките деца една година е изключително важна и решаваща в израстването им. Има различни фактори, които определят това решение, като например дали детето е родено януари или декември. Прекалено много фактори се вземат предвид, когато правиш този избор и не би следвало да има категоричен отговор на този въпрос. Все пак затова образователната система е дала възможност за избор. Ако родителят се затруднява при вземането на решение, има специалисти, които могат да дадат съвет кой вариант да избере.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.