Вместо CV - тест на детектор на лъжата за нова работа

Изборните нарушения се оказаха една от големите теми в държавата след 27 октомври. Нито видеозапис на нарушения, нито поголовна смяна на членове на комисии в последната минута, нито странните аномалии в броенето по секциите – нищо от това не доведе до адекватни мерки, а само до прехвърляне на отговорността. Задълбочава се кризата на доверието сред българите – отговорът е дори в отношенията помежду ни. Все повече фирми ползват детектор на лъжата.

Все повече се повишава търсенето на услугата детектор на лъжата. Това отчитат от бранша, като допълват, че скокът е най-вече при тестване на корпоративна лоялност. Задълбочава ли се кризата на доверие в обществото и защо полиграфът се превърна в третия участник в отношенията ни? Отговори на тези въпроси имат Радослава, Димитър Крумов и Евгени Матеев. Радослава Станиславова е касиер в магазин за хранителни стоки от 2 години. Димитър Крумов е бизнесмен, собственик на магазин в центъра на София. Евгени Матеев е полиграфист от 12 години. Място на срещата им е столът на истината, познат като детектор на лъжата.

Усещането да си на този стол е меко казано притеснително, споделя Радослава. „Въпреки, че съм била тук, мисля дали ще бъде така, както трябва да бъде самия резултат. Може би от самото положение, в което се намираш. Ето сега, някак си съм като стегната. Защото съм вързана”, казва тя.

„Нормално е, няма човек, който да не се притеснява. Охранители с пистолети на кръста съм изследвал, които също изпитват притеснения от теста", споделя пред камерата на NOVA полиграфистът Евгени Матеев. По думите му изследването при мъже и жени е еднакво. „Няма значение раса, образование, всички лъжат, както и ние всички, които присъстваме в стаята", казва той.

Радослава сяда на стола на истината, след като нейният работодател решава провери дали колективът му е лоялен към него. „Да кажем, че бях много любопитен дали показанията от детектора са достоверни. Това най-вече. И реших да проверя като изследвам моя персонал. Защото, ако наистина е достатъчно достоверен, някога напред може да ми се наложи да го ползвам.”, споделя той. Резултатите от проверката са положителни. „След положителни резултати може би дава положителен ефект. По-голямо доверие един към друг”, сигурен е работодателят.

Според Радослава новината за това, че ще минават през детектор на лъжата е била приета нормално. „В първия момент се учудихме. Може да има обидени, но не са споделили. Нормално е на някого да му стане неприятно и да каже: „Този пък сега защо ми няма доверие, защо го прави това нещо”. Радослава не крие, че въпреки, че се чувстваш невинен, това да си поставен на детектор на лъжата, е все едно изтърпяваш някакво наказание.

„Хората реагират по различен начин. Някои изпитват притеснение, някои изпитват недоверие, тъй като в обществото има нагласата към детектора на лъжата е, че той се използва единствено и само при разследване на криминални престъпления, че те едва ли не са набедени”, казва полиграфистът Евгени Матеев.

„Хубаво е да си имаме доверие, но пък е хубаво да има и контрол. Без контрол никога не се върши работа”, това твърди собственикът на магазин Димитър Крумов. „Всеки има право да работи спокойно в собствената си фирма. Тоест, това е един вид дома. За да пуснеш човека вкъщи, трябва да му имаш доверие. Има фирми, в които се налага да се използва, защото има конфиденциална информация, работи се с по-големи финансови средства и така нататък.”, добавя той.

Полиграфистът Евгени Матеев е категоричен, че има повече търсене на процедурата на пазара. Средно по 30-40 изследвания на месец се провеждат. „Всеки подава перфектно CV, в което той представя себе си в най-добрата светлина, но пък такива нелоялни действия, които той е извършил при предходни работодатели, той не ги споделя. Съответно, ако един човек е бил нелоялен във всяка една фирма, в която е работил, когато дойде във вашата фирма, съответно той има такъв модел на поведение и пак ще прибегне до нелоялно поведение. Изследванията на междуличностни взаимоотношения - те са много по-малък процент отколкото другите. Може да се каже, че са от порядъка на 20-15%. Тоест 4-5 изследвания на месец”, разказва професионалистът.

По думите му има и параноични поръчители.„В разговор преценяваме дали да направим полиграфското изследване. Един човек, който си е наумил и втълпил, че трябва да има лъжа на този тест и търси всякакви свидетелства за това, няма да приеме резултат „истина”. Примерно обажда се жена и казва: „Искам да тествам съпруга си. Аз знам на 100% че той ми е изневерявал”. В такива случаи отказваме изследване, отказваме изследване и за малолетни.

Радослава казва, че ако ѝ се наложи, и тя би използвала детектор на лъжата в своя живот. Не ѝ убягва това, че наблюдаваме криза на доверието в цялото ни общество. „Усеща се тази криза. Самият живот в момента го наложи това нещо. Просто много са ангажирани хората. И нямат време да общуват помежду си”, казва тя. А според работодателя ѝ ние българите се съмняваме в почти във всичко. „Като цяло, напоследък не си вярваме. Може би не е правилно и трябва да се дава повече шанс, но губим доверие като цяло един на друг. Темата е много дълбока. Може би тя започва от политиката, от държавата и преминава в хората. Когато човек е излаган, той губи доверие", казва той.

Самият акт на гласуване по време на избори е делегиране на доверие. Ние ходихме до урните седем пъти в рамките на кратък период от време. Според полиграфистът това също изобличава криза. „Когато виждаме един и същи лица, за които има данни, че са извършвали нелоялни действия, самите хора не искат да гласуват за тях, защото са излъгани за пореден път”, казва Матеев. Според него, ако политиците минаваха през детектор на лъжата всекидневно от трибуната на Народното събрание, това би довело до една нова социална реалност, защото ако се въведе в която и да е институция, хората ще знаят, че ще бъде установено, ако се извършва нещо, което е във вреда на другите. През неговия детектор на лъжата са минавали и политици. "Една от партиите направи такъв проект, нейни кандидати да се явяват на полиграф. Тук бяха изследвани няколко лица, които са били министри. За техните резултати аз не мога да дам информация, тъй като това е конфиденциално, но пък същите хора продължиха да са в политиката”, разказва той. По думите му не е имало нещо специфично в изследванията при политиците. „Всеки човек лъже и политиците лъжат, както и вие, както и аз, но въпросът е кой за какво лъже. Абсолютно всеки човек лъже и лъже всеки ден”, категоричен е той.

Все пак в работата си по-често установява истина, отколкото лъжа. „Да дадем пример с междуличностните изследвания, например съмнение в изневяра. Над 90% от хората - около 95% идват да докажат, че не са извършили нещо. Тоест едва около 5% са хората, които си мислят, че по някакъв начин ще успеят да убедят полиграфиста. Тялото им, чрез физиологичните им реакции, ще даде друг отговор и това ще бъде представено като резултат”, разказва Матеев.

„Понякога обстоятелствата налагат да се стигне и до лъжа. Има такива ситуации. Благородна лъжа със сигурност има”, е мнението на Димитър, който е подложил персонала си на детектор на лъжата.

А според Евгени Матеев българинът избягва да лъже, защото е човек, който има морал, който обича да държи на думата си. „Това доста хора го заявяват и се стремят към него, въпреки че не винаги успяват да го спазят”, казва той и без колебание отбелязва, че няма толеранс към такъв тип благородни лъжи. На същото мнение е и Радослава. „Значи всяка лъжа, дали малка или голяма, си остава лъжа", посочва тя. "Предпочитам да казвам истината и да се говори истината. Истината и само истината”, казва без съмнение касиерката. Тя и Матеев нямат съмнение, че честността е ценност. Но се замислят при въпроса дали е чест ли е да си хитър. „Ако хитростта е да лъжеш - не! Ако хитростта е находчивост, интелигентност - тогава е добре”, казва полиграфистът. „Зависи каква е хитростта. Понякога е хубаво да си хитър. Не се възхищаваме на хора, които лъжат добре, но се възхищаваме на хитри хора, които знаят как да го направят. Това също е вид хитрост. Тънка е границата. Но пък има граница. Да си находчив не противоречи на моралните норми според мен”, казва в заключение Димитър.