И аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка!

„И аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правиш“.

Така министърът на културата Вежди Рашидов коментира множеството протести на театрали и музиканти за реформата в културното ведомство.

„Нормално е човек, който е притеснен за качеството на продукцията си, да е против реформата, заяви министърът.

По повод протестите на НДТ „Сълза и смях“ за сливането му с Народния театър Рашидов каза, че се слива само името, а не се сливат премиерите.
„По този начин няма да има толкова директори, а парите ще отидат за артистите и за тези, “които мачкат глината“, коментира още Вежди Рашидов.

Преди това неговият заместник Митко Тодоров обясни, че театър „Сълза и смях“ става приемаща сцена и няма да стане нито бинго, нито част от читалище.

По думите му след сливането на "Сълза и смях" и Народния театър, каквато е идеята на културното министерство, София ще има една приемаща сцена.

Тодоров обясни, че навсякъде в огромните центрове по териториалното разделение на България се правят т.нар. приемащи сцени.

„В момента за съжаление ние не можем да дадем определение дали сцената на „Сълза и смях“ е продуцираща, дали е приемаща, коментира заместник-министърът.

Той обвини директора на театъра Венцеслав Кисьов, че не е присъствал на срещите на театралните директори в София, Пазарджик, Ловеч и Варна, когато за всичко това е ставало дума.

Междувременно проф. Венцеслав Кисьов, директор на НДТ “Сълза и смях”, разпространи открито писмо до премиера и министрите.

“Позволявам си да се обърна към Вас с това открито писмо, защото съм изненадан от хода на театралната реформа, засегнала НДТ “Сълза и смях”. Не бих реагирал така, ако преди няколко месеца финансовият анализ на Министерството на културата не определи “Сълза и смях” на първо място по възвръщаемост на субсидията – 55% (средната възвръщаемост на субсидията в българските театри възлиза на 15-20%).

Оказа се, че и по други показатели сме на първите места. Струва ми се, че ако се прави реформа по време на финансова криза, трябва да се запазят добре функциониращите звена, а се посяга на финансово най-стабилната единица от театралната система“, посочва директорът. 

„Лишавайки “Сълза и смях” от самостоятелност и възможност да продуцира свои собствени представления и оставяйки сцената да печели единствено като приемаща от гостуващите спектакли,  Министерството на културата губи около 400-500 хил. лева на година“, аргументира се още проф. Венцеслав Кисьов.