На хартия – починали, на практика – убити

238 деца с увреждания от домовете в страната са починали през последните 10 години. Поне три четвърти от тези смърти са били предотвратими.

Стряскащата статистика съобщиха от Българския хелзинкски комитет. През март прокуратурата и БХК започнаха съвместни проверки във всички домове за деца с умствени увреждания в страната.

През 2009 г. от организацията заведоха дело срещу държавното обвинение заради отказа да се разследват смъртни случаи.

„Установихме огромен брой смърти. Много повече, отколкото мислехме, че има, когато заведохме дело срещу прокуратурата“, коментира зам.-председателят на БХК Маргарита Илиева.

Жестоката истина – тези деца не са починали заради уврежданията си.

Те умират от занемаряване, от лоши грижи, от глад.

31 от дечицата са починали от системно недохранване. Такива случаи са констатирани в домовете за деца и младежи в Могилино, Медвен, Крушари, Рудник, Сладък кладенец, Петрово, гр. Кула, Берковица, Васил Друмев, София...

В домовете продължават да живеят деца, страдащи от недохранване.

84 деца са починали заради общо изнемощяване на организма, т.е. от занемаряване, сочат данните.

Други 13 деца са починали от зарази следствие на лошата хигиена, при която са съществували.

Констатирани са 6 случая с фатален край заради различни злополуки, сред които измръзване, удавяне или задушаване.

2 деца са починали заради упражнено над тях насилие, други 36 – от пневмония, вследствие на студ или залежаване.

В 15 от случаите причината за смъртта не е установена.

Фрапиращо, като по правило смъртните случаи са неразследвани, документацията не е водена редовно или не е точна, повсеместно не се правят аутопсии – в над 90 случая.

„В някои от смъртните случаи в документите за смъртта пише безсмислици. Като това, че причината за смъртта са други, неуточнени, аномалии“, каза Маргарита Илиева.

Голяма част от болните деца умират в домовете, не в болници. В част от случаите те не са хоспитализирани въпреки тежкото си състояние или са изписвани от лечебните заведения непосредствено преди смъртта си. 11 деца са били настанени в болница твърде късно, въпреки тежкото им състояние.

Институционализирана престъпност

Много други деца и в момента са в риск. За живота им има реална опасност, тъй като гладуват, стават жертви на насилие, третиране с опасни медикаменти, а в някои случаи са връзвани, за да бъдат оставени неподвижни.

И в момента 103 деца страдат от недохранване. Констатирани са 662 случая на на тежки заразни болести в домовете. В някои от домовете епидемиите избухват периодично и се повтарят година след година, въпреки проверките на Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве.

Документирани са поне 86 тежки инцидента, в 58 от които настанените в домовете се самонараняват.

Проверките са установили 90 случая, в които на децата е прилагана „химическа имобилизация“. Предписвани са им силни лекарства, които често са излишни. Често тези медикаменти, не се дават, за да помогнат на децата. Упоявали са ги за облекчение на персонала, за да не могат да се движат.

Установени са 7 случая на сексуално насилие над деца с увреждания и поне 8 на физическо насилие. Някои от тези насилия са извършени от персонала.

Говорим за организирана престъпност. Това е институционализирана престъпност. При това е насочена към най-уязвимите човешки същества, коментира Маргарита Илиева.

Във всички случаи отделите за закрила на детето са наясно със случилото се, а Държавната агенция за закрила на детето – поне в половината, посочват от БХК в доклада си. От организацията казват, че не им е известно тези агенции да са предприели мерки в който и да е случай.

От БХК са категорични, че няма никакъв контрол от страна на местната власт върху тези домове.

Прокуратурата разследва над 160 смъртни случаи в домовете.

166 досъдебни производства вече са образувани или са в процес на образуване, съобщи главният прокурор Борис Велчев. касае се за случаи, за които има данни за липса на грижи за тези деца.

Засега разследванията са срещу персонала и директорите на тези домове.

Други 27 досъдебни производства са за телесни повреди. Проверките на прокуратурата ще продължат и догодина.

Разследванията засега се водят за смърт по непредпазливост, в други случи вероятно причинена по умисъл и за телесни повреди.

„Започнахме това, което за съжаление не сме направили през годините. Видяхме за мен непонятни неща. Не мога да си представя, че сме допуснали за тези 10 години 238 деца да си отидат“, каза Велчев. Той определи случващото се в домовете като „подценен аспект на престъпността“.

По думите му обаче това, което държавното обвинение прави, няма амбицията да реши проблема. Може само да доведе до възмездие, до предотвратяване на подобни случаи в бъдеще.

„Оттук нататък грижата за тези деца е извън нашия контрол“, припомни Борис Велчев.

Да затворим домовете

Председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Надя Шабани отчете, че годишно държавата дава над 12 милиона лева на 25 дома, в които живеят 1350 деца и младежи.

По думите й не е вярно, че държавните институции са оставили без наблюдение и контрол тези деца.

Тя посочи, че институциите правят това, което е в рамките на възможностите им, но е факт, че „се въртим в един омагьосан кръг“.

Надя Шабани даде фрапиращ пример за случай с 15-годишно дете, което почти цял живот е гледано в дом за бебета. То е хранено с биберон и години наред никой не го е приучил да яде с прибори.

Тя посочи, че има случаи на санкционирани директори, агенцията е уведомявала и прокуратурата. По думите й обаче проблемите няма как да се решат само като бъдат наказани директорите или персонала в домовете.

„Дори да го накажем, кой ще дойде да работи“, попита тя.

Тя бе категорична, че трябва да бъдат затворени всички институции, не само тези за деца с увреждания. Домовете обаче не могат да бъдат затворени, без да се осигури най-добрата алтернатива за тези деца.

В момента експерти оценяват състоянието на домовете и децата, за да изготвят карта на новите услуги.