Ужасът в Украйна от първо лице: Бягахме през границите в страх

Албина Арабаджи идва в България от бесарабско село край Одеса. Оставя съпруга си и брат му. Взима със себе си майка им, своите деца и племенника си.

"Сполетя ни голяма беда, започна война и трябваше да избягаме. Избягахме от домовете си заради децата, за да не слушат изстрели", каза Мария Арабаджи.

Бягат сами - две жени с три деца. Албина оставя на фронта мъж, Мария - дете.

"Моите двама синове останаха там. Мобилизираха ги да защитават Украйна", обясни Мария.

"В момента те са в Одеса. Стоят и чакат, подготвят се за нападение, тъй като военните приближават от Николаев. Има атаки, тревоги, евакуация. Децата са в бомбоубежища и гладуват. В Мариупол има много наши приятели, които не излизат вече 5-6 дни навън. Може би вече не са живи, защото нямаме връзка с тях", разказа Албина.

Сега всичко, което им остава, е да чакат и да се надяват, че това ще се случи.

"Надяваме се да дойдат тук легално, а не като предатели на Украйна. Чакаме всичко това да свърши, военното положение да бъде прекратено, за да могат да напуснат страната, както много мъже направиха в началото. Защото път назад няма. Прогнозата беше, че всичко ще приключи за една седмица. Сега, на 11-ия ден казват, че това ще продължи дълго, защото голяма войска отива от Русия към Украйна", каза още Албина.

Сега двете жени и децата им живеят в хотел в София. Приютява ги безплатно, докога обаче не знаят.

"Благодарим на всички хора, които ни помогнаха и ни приютиха. Но не знаем какво се случи с нас утре", сподели Мария.

"Имаме нужда от помощ, за да се устроим тук - да си намерим работа, да запишем децата си на училище и детска градина. Аз имам две дъщери. Едната е на 3 години, другата е в 4 клас. Дойдохме заради децата. Ако бях само аз, нямаше да напусна дома си", призна Албина