На фона на нова вълна: Бежанците от Афганистан още не са се приспособили

Гулалай Карими била телевизионна водеща, когато талибаните светкавично превзеха Афганистан миналия август, принуждавайки я да напусне страната и да изостави мечтаната си работа. "Току-що изградих красив живот", казва 24-годишният Карими пред VICE. "Всичко е просто съсипано. Започнах да получавам травма, откакто талибаните взеха властта."

Тя е сред десетките афганистански журналисти, евакуирани във Франция след завръщането на талибаните. Карими казва, че не може да продължи кариерата си като водеща поради езикови трудности.

Докато Европа се бори с новата бежанска криза, предизвикана от инвазията на Русия в Украйна, хиляди афганистанци, евакуирани миналата година, все още се борят да се приспособят към новата си реалност, където на практика започват от нулата. Някога са били съдии, прокурори, журналисти, лекари и депутати, но сега всички са бежанци.

Много афганистанци вече са намерили дом в Европа след завръщането на талибаните на власт. Миналата година 15 държави от ЕС се ангажираха да приемат 40 000 души от Афганистан, които са работили с подкрепяни от Запада организации.

Но много от тях все още чакат да бъдат евакуирани.

Германия се е ангажирала да приеме 25 000 души, Холандия - повече от 3 100, а Испания и Франция - по 2 500, според документ, получен от агенция Ройтерс.

Други афганистанци са намерили нови домове извън Европа, но положението не е по-лесно. "Това не е интересен процес. Той е пълен със стрес, депресия, безнадеждност и препятствия", казва Шенкай Карохел, бивш афганистански депутат, който сега е в Канада.

Карохел е сред десетките хиляди бежанци, транспортирани по въздух от западните държави след превземането на талибаните миналия август.

"Никога не е било опция да напусна страната си", добавя Карохел.

Повече от шест месеца след превземането на талибаните стотици афганистанци все още се редят на опашки в Кабул и провинциите всеки ден, за да се опитат да получат паспорти, за да напуснат страната. Тъй като по-голямата част от дипломатическите мисии са се оттеглили, афганистанците кандидатстват главно за визи за Пакистан и Иран.

"Това е като да бъдеш обесен, докато си още жив. Шокът от превземането на талибаните остава в съзнанието ми, а факта, че съм далеч от родината си и загубата на всичко, ме кара да страдам повече", казва Забихула Гази, 29-годишен афганистански журналист, който сега е бежанец в САЩ. "Ходил съм при психолог два пъти досега."

Най-голямото предизвикателство, пред което са изправени професионалните афганистанци, е, че техните квалификации често не се приемат от западните страни.

"Почти невъзможно е да продължиш да работиш като зъболекар тук, в Съединените щати", споделя 28-годишният Абдула Саадат пред VICE World News. "Знаем, че сме започнали да имаме психични проблеми, но нямаме друг избор. Всеки, който желае да мигрира, трябва да бъде психически и физически подготвен да прави трудни неща, не можете да правите това, което сте правили."

Шарафудин Азизми, психолог, който съветва своите събратя афганистанци, казва: "Това е началото на нова глава -  афганистанците с професионален опит може да се сблъскат с депресия, безсъние, отчаяние, изолация и чувство за безполезност."

Около 76 000 афганистанци са били докарани и в САЩ от август. Министерството на вътрешната сигурност на САЩ заяви, че около 40 процента са квалифицирани за SIV (специална имиграционна виза), а останалите не отговарят на изискванията за постоянно законно пребиваване в САЩ. Останалите се приемат като хуманитарно условно освобождаване, което позволява на евакуираните да останат в САЩ до две години и им се предоставят разрешения за работа.

Организации, подкрепящи бежанците, притискат Конгреса да приеме "Акта за приспособяване", давайки постоянно пребиваване на афганистанци, които сега са в неизвестност.

"Не знаем какво бъдеще ни чака, ние дори нямаме представа за това. Но знам, че ще бъде пълно с разочарование", казва Лутф Али Султани, афганистански репортер, който мигрира в САЩ.

Сабера Саба, като десетки афганистански прокурори, разследваше престъпленията на висши държавни служители. Тя, подобно на стотици жени полицаи, не е сигурна за бъдещето си.

"Почти всички бежанци в лагерите изпитваха безнадеждност. Никой не е готов да започне от нулата", казва 28-годишната Саба. "Можехме да видим разочарованието по лицата на всички."

Но положението е още по-лошо за тези, които остават затворени в бежански лагери. Сред тях са съдии, прокурори и бивши служители на афганистанското правителство, афганистански филиали на ЦРУ и някои политици, които бяха евакуирани в ОАЕ миналия август. "Те евакуират хора от Афганистан, но не и от тук, не знам защо", казва бивш служител на афганистанското разузнаване, който не може да бъде идентифициран от съображения за сигурност, от бежански лагер в ОАЕ, където са базирани още около 10 000 афганистанци. "Каква е нашата вина? Не мисля, че животът на някой би бил в по-голяма опасност от нашия."

Жителите на лагера проведоха протести и поискаха САЩ да ги евакуират. Протестите приключиха, след като жителите получиха уверения за евакуация, според живеещите там бежанци. "Това за нас е като да сме в затвора, всички се ядосват“, казва бивш прокурор, който живее със семейството си в лагера.

С влошаването на хуманитарната криза в Афганистан броят на афганистанците, мигриращи към съседни страни, се е увеличил. "Между 4000 и 5000 афганистанци бягат в Иран всеки ден през неформални гранични пунктове", се казва в доклад на Норвежкия съвет за бежанците.

Мнозина все още плащат за нелегална миграция към европейски дестинации през Турция и Гърция. Те трябва да преминат през опасните морски пътища, които вече струват живота на десетки хиляди хора през последното десетилетие.

"Платих $6000 предварително, за да ни заведат до Турция. Не знам дали ще успея, но се притеснявам какво ще се случи, ако останем без пари", казва афганистански журналист, който в момента живее в Иран със семейството си. "Сега няма възможност за журналистите. Какво ще направя, ако се върна в страната си? Там всички са гладни."

Има обаче афганистанци, които предпочитат да останат в страната, въпреки че загубват работата и кариерата си.

"Оставам, освен ако няма реална заплаха за живота ми", казва пред 28-годишната Нурия Назхат, бивш говорител на правителството. "Винаги, когато чуя мои колеги да вършат работа с ниска заетост в чужбина, тогава си мисля, че е по-добре да пожертвам живота за страната си, отколкото да напусна."

Камил Льо Коз, експерт от Миграционна политика, изследователски институт, базиран в Брюксел, казва, че поради липса на възможности в чужбина мнозина са решили да останат в Афганистан и вярват, че страната може да функционира. "В допълнение към травмата от бягството от родината си , те са загубили достъп до много професионални възможности."

"Достъпът до пазара на труда като цяло е ключово предизвикателство за бежанците, много от тях в крайна сметка са свръхквалифицирани за работните места, които намират", казва Хелене Супиос-Давид, ръководител на застъпничеството във France Terre D'asile, базирана в Париж организация подпомагане на бежанците.

"Моята страна е бедна, не е сигурна, но никога няма да имам щастието, което имах в родината си", казва за VICE Забихула Гази, 29-годишна журналистка, която е емигрирала в САЩ. "Казвам на приятелите си, че нашите щастливи дни вече са изчезнали, сега живеем, докато дойде смъртта."

"Трябваше да избираме между по-лошото и най-лошото", казва 26-годишният Иляз Маснур, афганистански журналист, мигрирал в САЩ. "Изкарвахме прехраната си с 20 години учене и работа, но загубихме всичко като гръм."