От първо лице: Завърналите се войници от чуждестранния батальон на Украйна

В ранните часове на 13 март вълна след вълна от руски крилати ракети падаха над тренировъчната база Яворив в Западна Украйна. Това беше атака от голямо стратегическо значение.

Обширната военна база се намира само на 10 километра от полската граница и територията на НАТО. Тя е била домакин на няколко учения между военния блок и украинските сили през последните десетилетия. Откакто започна руската инвазия в Украйна на 24 февруари, тя беше домакин и на хиляди наскоро пристигнали чуждестранни новобранци в Украинския чуждестранен легион - новосъздадената международна армия на въоръжените сили на страната.

Адам е сред тези новобранци, които са в базата в деня на бомбардировката. Полският дърводелец бил в Украйна само от няколко дни, когато бил събуден около 4 часа сутринта от експлодиращи ракети. Излизайки от палатката си, той става свидетел на пълната касапница, която се разгръща около него - включително един войник, който е сериозно осакатен от взрив.

"Лицето му беше изгорено. И двете му ръце бяха откъснати. Вървеше като зомби", разказва Адам пред VICE. "Викаше за помощ, но какво можехме да направим? Не можеш да направиш нищо за него, знаеш, че вече е мъртъв, че просто все още тича заради адреналина."

Говорейки пред VICE World News в неделя от Краков, след като прекосява границата с Полша само два дни по-рано, Адам вече може да разсъждава върху тежестта на опита си. Сега в безопасност в родната си страна, след като две седмици служи като командир на подразделение, той е сред първата вълна от завърнали се доброволци от Чуждестранния легион, които могат да дадат свидетелства от първа ръка за фронтовата линия в Украйна като чужд войник.

Въпреки че има много известни истории за чужденци, достатъчно смели, за да се впуснат в зона на военни действия, все още малко се е чуло от онези, които са се появили от другата страна. Адам и други новобранци от Чуждестранния легион разказаха на VICE World News мъчителни истории за смърт и унищожение, които са помрачили краткия им престой в Украйна, носейки със себе си тежки травми, докато хвърлят светлина върху бруталния и хаотичен характер на събитията на място.

"Бях изложен на много повече неща през първите си три дни в Украйна, отколкото през цялото ми мисия в Афганистан", казва 35-годишният мъж, който служи шест месеца в Афганистан през 2012 г. "Ако точно сега някой ми каже, че отивам на мисия в Афганистан, бих го попитал: "Защо ме пращаш във ваканция?"

Размишлявайки върху продължилото часове руско нападение срещу Яворив, при което бяха убити 35 украинци и до 180 "чуждестранни наемници" според източници от Кремъл, Адам все още може да намери и добри думи. Броят на чуждестранните новобранци намаля значително, когато след експлозията украинските офицери им дадоха възможност да напуснат страната и да се върнат у дома.

"Имаше много търсачи на приключения. Имаше много хора, които казваха, че са в армията. Но мисля, че имаше и куп лъжци", споделя Адам. "Но ние всъщност бяхме много щастливи, че това се случи, преди да стигнем до Киев. Защото това беше най-добрата селекция от хората, които можеше да останат."

Друг чуждестранен новобранец, който оцеля при бомбардировките този ден е Хийу Лий.

Първоначално от района на залива на Калифорния, американецът от виетнамски произход продавал супа с юфка в Меделин, Колумбия, до преди три седмици, когато бил подтикнат да действа от страстна реч на украинския президент Владимир Зеленски, призоваваща чуждестранни новобранци да помогнат в борбата

Когато говори пред VICE World News в края на миналата седмица, той стои в хотелска стая в полската столица Варшава с друг легионер от САЩ. И двамата мъже пристигат в Украйна поотделно на 9 март, преди да напуснат страната заедно на 22 март.

30-годишният Лий бе войник в частта на Адам от около 20 мъже. Той също е завършил деветмесечна обиколка на Афганистан през 2012 г., като също е работил като агент на контраразузнаването в страната повече от три години, преди да замине за Меделин през 2020 г., когато започва пандемията от COVID-19.

Подобно на Адам, той споделя, че предишният му боен опит не го е подготвил за асиметричния характер на войната в Украйна, където Русия бомбардира малки и големи градове.

"Дори и тези с военен опит трябва да осъзнаят, че не е имало война, която да се е водила така от дълго време", казва Лий. "Различното в американската армия и всички останали военни на НАТО е, че те са разглезени. Когато става въпрос за водене на война, те разполагат с въздушна поддръжка, медицинска помощ, логистика, всякакви различни нива на разузнаване и подкрепа. Тук, в Украйна, ние нямахме нищо от това.”

И Адам, и Лий описват безпокойството, което съпътства градската война, нещо, което Лий приравни с битка "в гора". Базата за мъже, която според Адам е приютила повече от хиляда чуждестранни войници – грузинци, американци, британци, източноевропейци и дори южноамериканци – на неразкрито място в Киев, предлага малко повече от убежище поради постоянната заплаха от обстрел .

"Ако знаете нещо за войната в момента, знаете, че градската война е всъщност ад", казва Лий. "Заобиколен си от врага - толкова много врагове, толкова много защита."

Трудно е да се намерят твърди данни, но в началото на март украинското министерство на отбраната изчисли, че 20 000 души са се включили доброволно в чуждестранните му сили, създадени набързо три дни след инвазията като Международния легион за териториална отбрана на Украйна. Изданията съобщават, че на чуждестранни новобранци са били връчени договори, които ги спират да напуснат легиона до края на войната. Лий обаче казва, че "всъщност било невероятно колко шансове им давали украинците да напуснат".

Но докато похвали "впечатляващата" украинска съпротива и всичко, постигнато от Чуждестранния легион за кратък период от време, Лий също така описва липсата на структура и лидерство в редиците й. Това е нещо, което той казва, че е довело до ненужни жертви и може да бъде поправено чрез вграждане на украински офицер във всяко подразделение.

Тези проблеми с дисциплината се проявяват в стените на казармата, според Лий, когато описва надвиснала заплаха от насилие в едно непокорно и лошо дисциплинирано събиране на войски. Американци и британци, които твърдяха, че са били част от специалните сили, се противопоставяли, заплашвали и нападали други легионери по време на престоя му там, казва Ли. И той, и Адам подозират злоупотреба с наркотици сред тези мъже, докато в казармата започват да се разпространяват непотвърдени сведения за грабежи и дори за стрелба по бездомни кучета по време на мисии.

С напредването на дните чувството за безпокойство на Лий нараства, тъй като той постоянно бди за вражески атаки, като същевременно започва да се съмнява в безопасността си дори сред своите хора. Той казва, че те представляват малцинство от доброволци – "психично болни и престъпници", привлечени в Украйна не за да помогнат на страната, а за да имат "безплатен пропуск да убиват хора и да се правят на глупаци".

"Имаше много хора, които не искаха да отидат на мисия с тези момчета, защото просто не заслужаваха доверие", спомня си той. "Рискът да бъдеш уцебен от куршум в гърба от някои криминални момчета от твоя легион беше много по-висок от комфортен."

VICE World News не можа независимо да провери разказите на Лий за безразсъдното поведение по време на мисии, но Адам потвърди, че всичките петима мъже са били отстранени от Легиона до момента, в който той е напуснал страната. Той също така подчертава, че тези мъже представляват малцинство сред иначе хармоничната група от чуждестранни бойци и че украинското правителство полага усилия да елиминира лошото поведение в чуждестранните си редици. Американският войник, с когото Лий е пътувал до Варшава, който е бил физически нападнат от един от мъжете, потвърди, че е напуснал поради опасения за безопасността му сред собствените си войници, но отказва да даде пълно интервю.

За Лий обаче причините да напусне Украйна не са само тези. За да обясни това решение, той трезво си спомня събитията от една мисия с педантични подробности, след която знае, че е преживял достатъчно.

Патрулирайки в гора в западен Киев на 18 март, подразделението на Адам се натъква на тялото на грузински войник от казармата им, убит от ракетен огън. Не желаейки да го изоставят, Адам и Лий помагат да пренесат коравия му безжизнен труп на 8 километра през гъста гора до най-близкия път. Там Лий претърсва униформата му за документ за самоличност, записвайки върху парче картон името му, подробности и дата на смъртта, преди да го качи в чакащо превозно средство.

"Трябваше да му счупим краката и ръцете, за да го поберем вътре. Тези коли са супер малки тук, в Европа", каза Лий. "Беше ужасно, никога няма да го забравя."

Той описа скръбта, която изпитал, когато видял други грузински войници да отдават почит на тялото. "Това преживяване със смъртта се окаца твърде травмиращо, за да понеса още едно такова", казва той. Лий напуска страната два дни по-късно, казвайки, че "не е осъзнавал колко много ще го засегне пътуването в Украйна".

"Знаеш ли, това е мрачен момент. За мен беше твърде много. Никога повече не исках да го правя. Беше… — казва той, но прави пауза преди да довърши. "Беше абсолютно сърцераздирателно."

Адам, за когото това беше втора среща със смъртта в рамките на една седмица, си спомня инцидента по характерно весел начин. Това, казва той, е неговият начин да се справи с тежките моменти.

"Това е моята реакция за случилото се там. Това е моето управление на стреса. Правя това за себе си", споделя той.

Адам, който напуска отчасти поради напрежението в казармата, не изключва завръщането си в Украйна. Понастоящем той лобира за набиране на пари допълнително оборудване, което според него ще "промени играта" за градска война в Киев.

Сега Лий прекарва време в пътуване из Европа, за да преработи преживяното, преди да се върне в Колумбия, за да продължи живота си, продавайки супа с юфка. Той казва, че се подготвя психически за подобни чувства, които е изпитал, когато се е върнал от Афганистан, където "никой не се е интересувал и нищо не се е променило".

Той предупреждава хората без военен опит да не отиват в Украйна, "тъй като най-вероятно ще напуснат след първия въздушен удар". В публикациите му в социалните медии, които стават популярни,той описва опита си. Лий се сблъска и с критики – отчасти от войници, с които е служил – за това, че напуска страната след две седмици.

Той повтаря няколко пъти, че тази критика идва от място на невежество. И все пак се вижда, че предвид всичко, което е изтърпял, тежките думи от връстниците му болят най-много.

"Опитвам се да не го приемам твърде лично, защото те не знаят какво е. Те наистина не знаят, че това е съвсем различен тип конфликт", казва той. "Единственото нещо, което наистина трябва да кажа на тези момчета, е, че те също имат възможност да отидат в Украйна. Но не го направиха."