Тихият Игор Николайчук, който се превърна в шпионин за Украйна

Кльощавата фигура със сива коса и мек глас е добре позната в селото. Игор Николайчук прекарвал по-голямата част от времето си в грънчарство в порутената си къща и заобикалящата го гора, често в състояние на леко недоумение заради бутилката, която държеше под ръка.

Той познавал улиците, къщите, горските пътеки. Преди много време Игор е бил войник в съветската армия, а това го направи перфектен украински шпионин.

Когато руснаците пристигнаха, и почти всички в селото избягаха, 59-годишният Николайчук оставя бутилката си настрана и започва да събира информация за движението на войските, предавайки я по телефона за контакт на местна териториална отбрана, който пък я докладва на украинското военно командване.

Той станал част от една до голяма степен неизвестна мрежа от обикновени украинци, които останаха под руска окупация, рискувайки живота си, за да шпионират войските на Кремъл.

Много от тях са твърде стари, бедни или уязвими, за да напуснат. Някои, като Николайчук, отказват да избягат, защото не искат да оставят домашните си любимци, в неговия случай буйна мелеза, наречена Приятел. Те не са планирали да станат част от съпротивата. Но когато му дойде времето, те не се поколебават и за секунда.

"Това е най-смелият човек в района", казва пред The Times Алексей Литвин, командирът, на когото е докладвал Николайчук. Веднъж той се обажда на Литвин от втория етаж на къщата си, за да му каже за руски патрул, който минава през портата му.

Николайчук, ухилен срамежливо, побутва очилата си. "Просто направих това, което поискаха", казва той. Попитан дали се е страхувал, че руснаците ще го арестуват и ще намерят уличаваща информация в телефона му, той се смее. "Не го направиха, така че всичко е наред. Но вероятно щях да бъда убит."

Той и други информатори помагат на украинските военни да атакуват руските войски и бронирани превозни средства по пътищата и горите около Киев с дронове, артилерия или директни атаки, които да ги спрат пред портите на Киев.

Успехът им е отразен в десетките изгорени руски танкове и бронирани машини, които сега лежат в тези гори. "Те ни помогнаха да проверим и съберем информация, а след това щабът я използва за планиране на атаки", обяснява Литвин. "Не знаеха точните резултати от това за какво е била използвана тяхната информация."

Литвин е осъществил контакт с Николайчук чрез футболния треньор на сина му, който живее в съседство с по-възрастния мъж в селото северозападно от Киев.

Тъй като почти всички жители са избягали от района, Литвин пита Николайчук дали би искал да му изпрати снимки и местоположение на руските войски и да събере информация за тях от останалите си съседи и приятели. Те говореха два пъти на ден, в 10 сутринта и в 17 часа, в WhatsApp. След това Литвин изпраща информацията до щаба на въоръжените сили.

Николайчук оцелява след окупацията. Много други обаче загиват. В района са открити тела на няколкостотин цивилни, много от тях в масови гробове, други са разпръснати по пътищата след оттеглянето и преразпределението на руската армия. Повечето от загиналите са застреляни.

В това малко селце трима мъже, които предоставят информация на украинските сили, са заловени и убити, телата им са хвърлени в мазето на лятна къща преди отстъплението на руснаците. Не се знае дали са убити заради шпионажа. Две от жертвите, и двамата приятели на Николайчук, са били измъчвани и вързани преди да бъдат убити, според двама украински войници, които са видели телата им.

Двама селяни потвърждават разказа, след като чуват за случилото се в мазето от собственика на къщата, който е избягал от окупацията, но се е върнал сега, след като руснаците са напуснали.

Една от трите жертви е  Анатолий Трохимец - мъж в края на петдесетте. Той се е бил за съветската армия и е загубил око в Афганистан. Сред приятелите си той е бил известен със своята щедрост.

"Той не обичаше да му правят снимки, защото се срамуваше", казва приятелят му Андрий, закръглен мъж, облечен с кобалтова барета и ловна пушка. "Той не беше мързелив, беше много смел, забавен и щастлив човек, който обичаше живота си."

Трохимец е живял в селото, откакто останалите жители се помнят, в съседна къща до тази на брат му, с голямо куче. Няколко месеца преди инвазията той се сприятелява със Сергий, мъж от Крим, който се мести в района.

Трохимец и Сергий са били част от рехавата мрежа от информатори на Николайчук. Когато Николайчук идва на посещение, те му разказват за последните руски движения, които са наблюдавали, знаейки, че информацията ще бъде предадена на украинското висше командване.

Един ден, когато те са навън, къщата на Трохимец е разрушена от обстрел. След това той прекарва по-голямата част от времето си в дома на Мария Дабиже - възрастна жена със сини очи, която живее на около четвърт миля по-надолу по пътя.

Дабиже, Трохимец и Сергий живеят и готвят заедно известно време под руската окупация, като един ден хапват пиле, чийто крак е откъснат, когато снаряд се взривява близо до градината на Дабиже.

Тогава, в средата на март, руски войници започват да идват в къщата, да й задават въпроси, да й споделят пакетите си с дажби. Един ден Трохимец и Сергий се оказват там, когато руснаците идват. "Анатолий им казал, че къщата му е била обстрелвана, а те отговорят: "Елате с нас и ни покажи къде е", разказва Дабиже.

Трохимец и Сергий тръгнали с руснаците, а Дабиже никога повече не ги вижда. Едва когато руснаците избягаха от района в края на март, съседката й Татяна й каза какво се е случило.

Тя се върнала в кокетната си тухлена къща след отстъплението на руснаците, за да намери три тела в мазето, където обикновено съхранявала зимнина.

Трохимец и Сергий лежали вързани, със следи от мъчения: ноктите им били извадени и поне един от тях имал нещо подобно на рани от нож в стомаха. Трохимец имал забит дълъг винт в ухото си.

До тях лежи и тялото на 44-годишния Федир Петриняк - дърводелец, който живее на около пет къщи, който според един от неговите приятели и съседи е предоставял информация на украинските сили за местоположението на руските войски. "Той беше добър човек", казва един от тях.

Снимка на тялото на Петриняк, предоставена от негов приятел, показва как той лежи на стъпалата на мазето. Главата му е напоена с кръв.

Говорител на полицията в Киев казва, че телата на трима мъже са открити на 31 март в мазето на дача в Стоянка. "И тримата са умрели с вързани ръце и следи от изтезания по лицата, крайниците и телата им", пишат те.

Разказът беше потвърден от Павел Федоренко и Димитрий Димич - двама бойци от украинските сили за териториална отбрана, които казват, че са видели трите тела.

"Руснаците са животни", категоричен е Димич.