Същински крепости от Сталиновата епоха - стоманодобивните заводи в Украйна

В бункер, разположен на метри под земята, запаси от вода и храна, купчини дюшеци, тоалетни и калорифери на дърва показват, че съветските хора са построили този завод за стомана в Украйна с една-единствена мисъл - за бъдеща война, пише Франс прес.

"Може да останем в убежищата дълго време", уверява 20-годишният Игор Бухлаев, служител в "Запорожстал", облечен със сребрист защитен комбинезон. "Мисля, че това е шанс да оцелеем", добавя той, докато зад него топящи се метали пръскат искри.

Този металургичен комплекс в град Запорожие, Южна Украйна, не е превзет от руските войски. Заводът обаче бе принуден постепенно да свива дейността си с опасното приближаване на фронта.

Подземните бункери на "Азовстал" и "Запорожстал" са построени в началото на 30-те години на миналия век, когато светът се е съвземал от една война, запътвайки се към друга, с идеята там да се укриват хиляди работници.

Двата завода са собственост на "Метинвест холдинг", контролиран от най-богатия човек в Украйна – Ринат Ахметов.

В "Запорожстал" има шестнайсет бункера. Този, който разгледа АФП, се намира на близо десет метра дълбочина и е защитен от ударни вълни с десетсантиметрова врата.

В залата, дълга и добре осветена, са наредени дървени пейки; тя, изглежда, побира към 600 души.

Има резервоари с вода за почистване на тоалетните, в склад наблизо са струпани дажби храна и бутилки с питейна вода, също и купчини дърва за калорифер, голям колкото варел с петрол, стигат до гърдите на човек.

"Опазил ни Бог"

Бункерите под "Азовстал" са приютявали стотици цивилни, мнозина от които вече са напуснали обекта при международна операция за евакуация, и все още са убежище за силите, които продължават съпротивата срещу Русия в борба за пълен контрол над стратегическия град Мариупол.

"Опазил ни Бог да се озовем в положението на колегите от "Азовстал", металурзи като нас, които в крайна сметка останаха толкова дълго (в убежището). . . Не го пожелавам на никого", въздиша Олександър Лотенков, началник на отдела за връзките с обществеността.

Обектът, заемащ площ от около 5,5 квадратни километра, е наполовина колкото "Азовстал". Той обаче е не по-малко масивен и единственият подходящ начин да се придвижваш между отделните му части е с кола.

Големината на обекта впечатлява. Също и внушителният брой на скривалищата между редиците сгради и тунелите, разположени под него, както и наблюдателните пунктове в горните му помещения.

Войната обаче е минала оттук и при все че "Запорожстал" е избегнал участта на "Азовстал", работата не върви.

Тя е била подновена в началото на април, точно когато руските сили се изтеглиха от околностите на Киев след ожесточената съпротива на украинците.

Тази седмица пристигна и друга добра новина – американците обявиха, че премахват митата върху украинската стомана; положението обаче все още е трудно.

На Украйна се падат едва 1 процент от вноса на стомана в САЩ, сочат данни на американските власти, наложили навремето защитни мита от 25 на сто. А логистиката стана огромно предизвикателство за украинските износители, след като войната прекъсна обичайните транспортни маршрути.

"Не можем да се конкурираме с другите производители, защото логистичните им разходи не са толкова големи – и за да можем да изнасяме в САЩ, трябва сега да превозваме продукцията на "Запорожстал" през Полша", обяснява за АФП генералният директор на обекта Олександър Мироненко.

Износът на стомана е спаднал само до част от предвоенния си обем и за украинската икономика ще е решаващо да си възвърне предишното темпо и пазари, за да се възстанови.

"Това беше една от основните индустрии, работещи за износ. . . металургията и миннодобивната дейност осигуряваха близо 50 на сто от приходите на Украйна в чужда валута“, добавя Мироненко.

(БТА)