Като безкраен COVID, но с бомби: Заради атаките украинските деца учат онлайн или под земята

Хиляди деца в цяла Украйна са заседнали зад компютрите повече от пет години, тъй като постоянните бомбардировки на Русия ги правят несигурни да напускат онлайн училищата от ерата на COVID, които останалият свят е изоставил преди години. Москва рутинно атакува гражданска инфраструктура в цяла Украйна, което поставя дори най-основните дейности под непоносим риск.

Четвъртокласникът Кирило е посещавал присъствени занятия само три месеца от целия си живот. Малкото момче е започнало детска градина през 2020 г., тъй като пандемията принуди учениците по целия свят да се обучават виртуално вкъщи.

Когато училищата отвориха отново през есента на 2021 г., Кирило беше щастлив да се срещне с приятели в първи клас и да научи важни социални умения, но Русия започна пълномащабната си война срещу Украйна през следващия февруари, принуждавайки децата отново да се върнат в онлайн средата.

“Много е страшно, защото трябва да мисля за живота на сина си. Той е само на 10 години и не мога просто да го оставя да се мотае навън сам“, каза пред The New York Post майка му, Влада, шофьор на трамвай на непълен работен ден. 

“Трудно ни е с училищните часове, защото те се провеждат онлайн и учителите не могат да достигнат до всички тях. Трябва да го преподавам наученото”, добавя майката.

Влада разказва, че Кирило има само един истински приятел - синът на съседите. Майката разказва, че е трудно детето да се среща с други деца на неговата възраст, защото всички си седят вкъщи по цял ден. 

Понякога Кирило придружава майка си на нощния ѝ маршрут, за да може семейството да е сигурно, че ще стигнат до убежище, ако и когато се задействат аларми за въздушна тревога.

“Като безкрайни времена на COVID е, но този път с бомби”, споделя майката на момчето.

Повечето училища в Украйна не са оборудвани с бомбоубежища. Това означава, че родителите често трябва да правят големи жертви, за да гарантират, че децата им получават необходимото образование, възможно най-безопасно. Някои се опитват да съберат достатъчно средства, за да изпратят децата си в скъпи частни училища, където има бомбоубежища.

“Сега трябва да работя дълги часове, за да му дам правилно образование“, разказва Слава, която живее в Харков заедно със сина си, който е на 10 години. Тя е фармацевт.

“През първата година [на войната] той беше сам онлайн и беше трудно, затова сега реших, че искам да му дам нещо - истинско, нормално образование”, разказва Слава.

Майката разказва, че синът ѝ се е чувствал депресиран, учейки сам вкъщи, но разцъфнал след като се върнал в класната стая.

“Той обича да е с деца, а не да учи онлайн, защото е трудно“, обясни Слава и добавя: “Малките деца не могат да разбират учителите от екрана, така че е необходима комуникация с други деца. Доколкото разбирам, целта на училището не е само да учи, а да общува и да има приятели”, на мнение е Слава.

Други родители, като Татяна, жертват време с децата си, за да гарантират, че децата им са в безопасност от бруталните атаки на Москва.

7-годишният син на Татяна, Алексей, се е затруднявал да учи онлайн през първите две години от войната. Страхувайки се, че детето ѝ ще бъде изоставено, Татяна взема сърцераздирателното решение да го премести в къщата на майка си на часове път в Полтава, по-малък град, по-далеч от руската граница, чието държавно училище има пансион.

“Опитваме се да направим живота на детето си добър“, каза Татяна. Тя пътува до малкия украински град само за да види сина си и след това се връща, за да работи.

Малцина щастливци обаче могат да посещават училища, построени под земята, благодарение на щедри дарители от цял свят. Едно такова се намира в Писочин, малко предградие на Харков, което ще посрещне учениците за първата си пълна учебна година по-късно този месец. Училището е декорирано в ярки, весели цветове, за да внесе малко светлина в съоръжението без прозорци, разположено на три етажа под земята.

Общо 250 ученици могат да запълнят осем класни стаи, но те трябва да идват на две смени от по четири часа всеки ден поради липсата на място и огромното търсене.

Тъй като училището е само на 24 километра от руската граница, на руска ракета са необходими само “45 секунди, за да достигне Харков“, което означава, че провеждането на занятия под земята е най-безопасният наличен вариант, а междучасието на открито е изключено.

“Дори и да няма аларма, те вече са под земята“, споделя кметът на града. “По този начин не им се налага да излизат навън, когато приближава ракета. Те могат да продължат обучението си.“

Анастасия, която е в шести клас, споделя, че се чувства по-сигурна в училище, отколкото у дома. Друго момиче на име Евгения каза, че най-хубавото е да е сред приятелите, които много ѝ липсвали, когато се е налагало да учи онлайн.

“Харесва ми да идвам тук, да идвам лично, защото имаме приятели и учители, правим тестове и занимаваме се с ръкоделия. Много по-добре е, отколкото да си стоим вкъщи”, споделя Евгения.