ЕС ще предостави на Украйна заема от 90 млрд. евро по един или друг начин

Четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна европейски и световни лидери се събраха в Киев, за да демонстрират подкрепа към страната, която продължава да се защитава срещу руската агресия. 

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща пристигнаха в украинската столица с влак заедно с лидери от Дания, Швеция, Финландия и Хърватия. На площад „Независимост“ те заедно с президента Володимир Зеленски почетоха паметта на загиналите във войната с минута мълчание. По-рано Зеленски и първата дама Олена Зеленска приветстваха чуждестранните гости на молебен в катедралата „Св. София“, където представители на различни вероизповедания се помолиха за победа и „справедлив мир“.

В публикация в „Екс“ при пристигането си фон дер Лайен заяви, че „Европа остава твърдо зад Украйна - финансово, военно и в тази сурова зима“. Тя подчерта, че Европейският съюз ще предостави на Киев заем в размер на 90 млрд. евро „по един или друг начин“, въпреки че мярката засега е блокирана от Унгария. Будапеща, подкрепена от Словакия, наложи вето върху новия, 20-и пакет от санкции срещу Русия и върху финансовата помощ, аргументирайки се със спрените доставки на руски петрол по петролопровода „Дружба“. Унгарските власти обвиняват Киев в политически мотивирано блокиране на трасето, докато украинската страна твърди, че прекъсванията са резултат от руски бомбардировки.

Зеленски определи заема като „истинска финансова гаранция за нашата сигурност и издръжливост“ и призова държавите членки да го одобрят. Антонио Коща разкритикува остро позицията на Унгария, наричайки я „напълно неприемлива“, особено след като лидерите на ЕС вече са изразили подкрепа за пакета през декември. Паралелно с това фон дер Лайен съобщи, че съюзът работи по нов енергиен пакет за Украйна на стойност 920 млн. евро за следващата зима, а се очаква да бъде обявена и спешна помощ от 100 млн. евро за енергийната инфраструктура, която не изисква единодушие.

Годишнината беше съпътствана и от припомняне на човешката цена на войната. Според Зеленски около 55 000 украински военнослужещи са загинали от 24 февруари 2022 г. насам, макар експертни оценки да сочат по-високи числа. Данните на ООН показват над 15 000 убити цивилни и повече от 41 000 ранени. Оценки, базирани на публични руски данни, сочат около 220 000 загинали руски войници, като западни и украински източници посочват още по-големи загуби.

Във видеообръщение Зеленски заяви, че Русия не е постигнала поставените цели. „Имаме право да кажем, че сме защитили независимостта си, не сме загубили своята държава и Путин не е постигнал целите си“, подчерта той. От своя страна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призна, че „целите не са изцяло изпълнени“, поради което военните действия продължават, като същевременно заяви, че Москва остава отворена към дипломатическо решение при „ясни условия“ и обвини Запада в стремеж да „унищожи“ Русия.

Подкрепата за Киев не се ограничава до Европа. Канада обяви допълнителна военна помощ в размер на 300 млн. канадски долара, част от пакет за общо 2 млрд. канадски долара, както и санкции срещу 100 плавателни съда от т.нар. сенчест флот на Русия. Отава ще достави на Украйна над 400 бронирани бойни машини и ще поднови програмата си за обучение на украински военнослужещи. От началото на инвазията Канада е отпуснала на Киев над 25,5 млрд. канадски долара помощ, включително военна.