Дилемата на Украйна

С навлизането на пълномащабната война в петата си година, Украйна се оказва в невъзможна позиция: да продължи да се бори или да приеме поражението. В продължение на една година те успяват да се задържат в мирните преговори, в които от Киев се иска да отстъпи ценни отбранителни позиции и територия в Донбас в замяна на съмнителни гаранции за сигурност от Москва. (Русия ясно заяви, че никога няма да позволи на западните войски да влязат в Украйна, за да наблюдават бъдещо мирно споразумение.) Те, както каза президентът Володимир Зеленски, ще продължат да се борят, ако е необходимо. Но колко дълго Украйна може да продължи така?

Основната аритметика зад конфликта е ясна. Руското население е четири пъти по-голямо от това на Украйна. Руската икономика е 10 пъти по-голяма и руснаците се готвят за война от години. Така че в дългосрочен план шансовете са в полза на Русия.

Икономиката на Европейския съюз (ЕС) обаче е 10 пъти по-голяма от тази на Русия, а тази на САЩ е 15 пъти по-голяма. Така че, докато западните партньори на Украйна я снабдяват с пари и оръжия, Украйна има шанс да предотврати руската атака. Но въпреки 80% увеличение на разходите за отбрана в Европа от 2021 г. насам, Русия все още произвежда четири пъти повече боеприпаси от НАТО, а САЩ са ограничили голяма част от помощта си отвъд обещаното по време на последната администрация.

Русия има над 5000 ядрени оръжия и многократно е заплашвала да ги използва, ако реши, че има „екзистенциална“ заплаха за нейната сигурност. Това означава, че западните сили не са склонни да включат свои войски в конфликта. Междувременно Русия е довела 14 000 войници от Северна Корея и е наела наемници от Непал в Южна Африка, като над 1000 от тях идват от Кения, пише за RS Питър Рътланд, професор по управление в университета Уеслиън и сътрудник на Центъра за руски и евразийски изследвания „Дейвис“ в Харвардския университет.

Украйна може да се окуражи от факта, че се противопостави на очакванията и оцеля четири години война срещу много по-голям,

по-добре въоръжен и по-безмилостен противник. Тя попречи на руснаците да превземат Одеса и да окупират северното крайбрежие на Черно море. Потопи една трета от руския Черноморски флот, включително флагманския му кораб, крайцера „Москва“. През есента на 2022 г. Украйна си възвърна половината от територията, завзета от руснаците при първоначалното нападение.

През август 2024 г. Украйна предприе изненадващо нахлуване в Руската федерация, завземайки територия в Курска област за няколко месеца (преди да бъде изгонена). Тя многократно е нанасяла удари по военновъздушни бази, оръжейни фабрики и петролни рафинерии дълбоко в руска територия.

Технологията е фактор за изравняване на условията, до известна степен. Разполагането на противотанкови и зенитни ракети от Украйна помогна за отблъскване на първоначалната руска атака, а ранното и ефективно използване на дронове за наблюдение и удари беше ключово за отблъскването им на руските сили през есента на 2022 г. След бавен старт, Русия също така разви ефективни сили за дронове и винаги е имала силен капацитет за електронна война.

Достъпът до американски сателитни системи за наблюдение и комуникация, като Starlink, се оказа решаващо предимство за украинците. Тези нови технологии изместиха предимството обратно към отбраняващите се сили, което означава, че Русия сега трябва да плаща скъпо за постепенните си териториални придобивки в Донбас. Русия е завзела по-малко от 1,5% от украинската територия от 2024 г. насам, на висока цена. Както Майкъл Кофман обича да го казва, политическите цели на Путин постоянно надвишават военните възможности на Русия.

Освен загиналите и ранени войници и разрушената икономика, безмилостното нападение на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна причини продължителна болка и страдание на цивилното население на Украйна. Тази кампания достигна връхната си точка през първите два месеца на 2026 г., оставяйки милиони украинци без ток и отопление, тъй като температурите паднаха под нулата. Човек си спомня за поговорката на цар Николай I, че двамата му най-добри генерали са били генерал Януари и генерал Февруари.

Настроението, по всички сведения, е мрачно. Ветеранът репортер на CNN Клариса Уорд говори за украинското общество като „разбито“, „на ръба на пречупване“ и „отчаяно за край“. От друга страна, украинците не искат да вярват, че всички жертви през последните четири години са били напразни. Украинският писател Андрей Курков е съгласен, че настроението е мрачно, но отбелязва, че украинският народ е показал невероятна устойчивост. Украинската демокрация е подложена на силен натиск.

Страната е свидетел на поредица от корупционни скандали,

които доведоха до оставки на някои от висшите служители в администрацията на Зеленски.

Проучване на Gallup от юли 2025 г. установи, че 69% от украинците са за „договорен край“, докато 24% искат „да се борят до победа“. Тези числа са се променили от 2022 г., когато цифрите са били съответно 22% и 73%. Въпреки това, проучване от декември 2025 г. на Киевския международен институт по социология съобщава, че 75% са против отстъпването на останалата част от Донбас като част от мирно споразумение.

През последната година, след завръщането на Тръмп в Белия дом, вниманието се фокусира върху усилията на Тръмп да сложи край на войната, което според мнозина би принудило Зеленски да приеме споразумение „земя срещу мир“. Тръмп се колебаеше между разочарованието от Путин, че не сътрудничи, и разочарованието от Зеленски и европейските лидери, че не правят същото.

Зеленски, с подкрепата на европейците, твърди, че е готов да преговаря добросъвестно, като същевременно настоява, че не е склонен да се откаже от повече територии и иска гаранции за сигурност като част от евентуален мир. Проучванията показват, че украинската общественост подкрепя тези позиции.

През последните седмици вниманието се измести към исканията Украйна да проведе избори, уж за демокрация, но с истинската цел отстраняването на Зеленски от власт. През януари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че „предложенията за споразумение, целящо запазване на нацисткия режим в [това, което е останало от] Украйна, са абсолютно неприемливи“.

Това е в съответствие с дългосрочния подход на Русия към управлението на Украйна: търсене на послушни проруски лидери като Виктор Янукович, президент от 2010 до 2014 г. Проблемът е, че опустошителното въздействие на войната е премахнало златната среда в украинската политика. Трудно е да си представим, че някой бъдещ украински президент е готов да търси някакъв modus vivendi с Москва и възстановяване на културните и икономическите връзки. Твърде много кръв е пролята.

Според съобщенията, мирният план на американския пратеник Стив Уиткоф включва клауза, даваща на Украйна 100 дни за провеждане на избори. Зеленски е планирал пролетни избори и референдум за мирния план под натиск от администрацията на Тръмп. Тези доклади обаче бяха категорично отхвърлени от Зеленски, който заяви, че избори ще има само когато са налице прекратяване на огъня и гаранции за сигурност. Експертите казват, че би било невъзможно да се проведат избори, докато страната все още е под военно положение.

Междувременно украинското правителство се нуждае от общо 137 милиарда евро за тази и следващата година, за да поддържа военните усилия и функционирането на правителството си. През декември Европейският съвет се съгласи да отпусне 90 милиарда евро на Украйна през следващите две години, но решението досега е блокирано от Унгария, защото Украйна не е успяла да поправи повредения тръбопровод „Дружба“, доставящ петрол от Русия.

Но основното ограничение за военните усилия на Украйна е недостигът на работна сила. Населението ѝ от 36 милиона преди войната е свито до 32 милиона поради емиграция. Няма официални данни за жертвите, но външни оценки сочат, че ранените са над 600 000, а убитите - над 140 000. Междувременно около два милиона украинци са избягвали военна служба, 200 000 войници са отсъствали без официален отпуск, а прилагането на режима за наборна военна служба става все по-брутално. Украйна може би ще остане без бойци, преди Русия да го направи.

Украинците губят толкова много - един истински, справедлив мир, постигнат чрез преговори, ще гарантира, че няма да загубят повече. Четири години след началото на войната нито една от страните не е спечелила и двете страни имат всички стимули в момента да продължат с преговорите, за да я прекратят.