Как Русия може да ескалира войната през 2027 г.: От дронове и саботажи до ядрен шантаж

Вероятно е руската ескалация в близко бъдеще да остане в рамките на конвенционалните или хибридните действия. Ядрена ескалация или директни нападения срещу Европа все още изглеждат малко вероятни.

От юни 2026 г. войната в Украйна претърпя промяна. Вече три месеца Украйна успява да нанася все по-голям брой удари с дронове и ракети дълбоко в руска територия, като мишени са петролни рафинерии, танкери, оръжейни заводи, складове и логистични центрове. Тези действия промениха характера на войната за руското общество. Това, което доскоро беше далечен конфликт, сега води до сътресения вътре в страната, включително недостиг на гориво, ежедневни фалити и намалени държавни приходи. Стратегията на Украйна цели да окаже икономически натиск върху Русия, за да принуди страната да прекрати войната или поне да приеме примирие.

Все по-дълбоките удари на Украйна разклатиха обществения договор между руската общественост и Кремъл: режимът може да действа свободно в политиката, стига ежедневието да остава стабилно. Украинските атаки на далечни разстояния сега застрашават икономическата и социалната стабилност. Ако Украйна запази инерцията и нанесе допълнителни щети върху руската енергийна и логистична инфраструктура, верижни ефекти биха могли да засегнат селското стопанство, банковия сектор и авиацията.

Кремъл отхвърли предложенията на Киев за примирие или взаимен мораториум върху ударите на далечни разстояния. Един компромис би противоречал на идеологическите основи и имиджа на силен лидер, върху които се гради управлението на президента Владимир Путин. Руските шовинистични медии, военните блогъри и ултранационалистическите активисти настояват за ответни действия, а не за умереност. Поради това незабавната реакция на Москва се изрази в засилени терористични атаки срещу украински цивилни граждани и разширени хибридни операции срещу европейски субекти, подкрепящи Украйна.

Кремъл търси отмъщение, за да демонстрира решимост и военна мощ, да възпре бъдещи украински удари и да отслаби западната подкрепа. Тази стратегия следва руската концепция за „ескалация с цел деескалация“. Кои други пътища за ескалация са възможни и какви западни мерки биха могли да намалят тяхната ефективност?

Досега основният отговор на Русия се изразява в засилена конвенционална ескалация, следваща досегашната линия на водене на война срещу цивилното население. Това включва масирани бомбардировки на критична украинска инфраструктура – ​​като болници, складове или електроцентрали – както и на културни институции като библиотеки, църкви или университети, и най-вече засилени ракетни атаки и нападения с дронове срещу Киев. Нарастването на активността през 2026 г. отчасти отразява пренасочването на ограничените руски ударни средства към столицата.

Засилените руски бомбардировки над Киев и други ключови градове, като Одеса, обаче се дължат и на нарастващия производствен капацитет. Според данни на украинското разузнаване Русия вече е в състояние да произвежда над 200 крилати и балистични ракети месечно. Ако Русия успее да организира мащабно производство на евтини оръжия с голям обсег, тя би могла да поддържа или дори да засили натиска върху Киев и други големи градове, без да намалява интензивността на атаките в други райони.

Това би създало две предизвикателства за Украйна: по-голям поток от входящи оръжия, изискващ повече ракети прехващачи, и по-разпръсната заплаха, която затруднява защитата на логистични центрове, командни пунктове, авиобази и градове. Русия може също така да ескалира конфликта, като въвлече Беларус във войната, разгърне още севернокорейски войски, наеме повече чуждестранни наемници или най-накрая обяви масова мобилизация. Ключов въпрос за 2027 г. е дали Русия ще успее да реализира тези и подобни планове, преди украинските удари да ги осуетят.

Що се отнася до ескалацията с оръжия за масово унищожение (ОМУ), Русия вече е прибягвала до методи, граничещи с използването на такива оръжия. Тя е атакувала украински атомни електроцентрали, разрушила е огромната язовирна стена "Каховка" на река Днепър и е използвала химически оръжия. Реакциите на Запада спрямо тези провокации бяха сдържани, което увеличава вероятността от по-нататъшна ескалация, пишат за TNI Андреас Умланд и Леся Бидочко.

Преди всичко Москва ще продължи да отправя ядрени сигнали

– например чрез евентуална актуализация на военната си доктрина (както направи през 2024 г.) или чрез провеждане на учения с участието на системи за доставка на ядрени бойни глави. Ядрен опит на място като Нова Земя би белязал нов етап в тези сигнали. Сред вариантите, водещи до по-пряка ескалация, са нови атаки срещу граждански ядрени обекти, демонстративен ядрен взрив в ненаселен район на Украйна или – в най-крайния случай – използване на тактическо ядрено оръжие срещу украински сили или цивилно население.

Въпреки това ескалацията с ОМУ крие два основни риска за Русия. Първо, нарушаването на продължилото 80 години ядрено табу би разклатило световната система за сигурност. Това би могло да предизвика силна глобална реакция на неодобрение, включително от страна на Китай и Индия, подкопавайки дипломатическите позиции на Русия.

Второ, Украйна е доказала, че може да нанася удари дълбоко в руската територия. Ако Русия използва ОМУ, а международната реакция се окаже недостатъчна, Украйна би могла да обмисли създаването на способности за ответен удар, включително "мръсни бомби" – т.е. конвенционални бойни глави, съдържащи радиоактивни материали от нейните атомни електроцентрали. Макар подобен ответен удар да би бил по-ефективен от пълномащабен ядрен контраудар, евентуалното радиоактивно замърсяване на руска територия би имало сериозни последици за Русия.

Наскоро в цяла Европа се превърна в гореща тема идеята, че Русия може да ескалира напрежението чрез военно настъпление извън границите на Украйна. Според логиката на този сценарий, конвенционална руска атака – например в района на Балтийско или Черно море – би могла да има за цел да шокира НАТО и ЕС и да ги накара да намалят подкрепата си за Украйна. Такава атака обаче би могла да доведе и до обратния ефект: засилване на европейската подкрепа за Украйна. Преди всичко, тя би могла да задейства Член 4 от Вашингтонския договор на НАТО и Член 42 от Лисабонския договор на ЕС, като по този начин въвлече Русия във война на два фронта – срещу Запада и срещу Украйна, – което би било неизгодно за Москва. Поради тези причини конвенционална военна атака срещу територия на НАТО или ЕС е малко вероятна.

От друга страна, хибридната ескалация в Европа вече нараства

и вероятно ще се засили още повече. Русия вероятно ще увеличи киберсаботажите, атаките срещу производители на отбранителна техника, логистични центрове, железопътни линии, летища и пристанища, заглушаването на GPS сигнали, нарушенията на въздушното пространство, навлизането на дронове и дезинформационните кампании, синхронизирани с избори. Тези операции се възползват от неяснотата, забавят установяването на извършителя и затрудняват реакцията. Към момента НАТО и ЕС не разполагат с достатъчно предварително съгласувани мерки за реакция, които да бъдат задействани, преди рязкото нарастване на несигурността да се превърне в предимство за Русия.

Най-радикалните варианти за ескалация от страна на Кремъл – използване на оръжия за масово унищожение в Украйна или конвенционална атака срещу държава членка на НАТО – са същевременно и най-опасните и скъпоструващи за Русия. Следователно най-вероятните пътища за ескалация на Москва са засилени терористични атаки срещу украинската гражданска инфраструктура и разширена хибридна война срещу Европа.

За да направи ескалацията губеща сделка за Москва, ЕС трябва да затрудни производството на руските ракети и дронове чрез по-добро проследяване на възстановените чуждестранни компоненти и по-бързи санкции срещу техните производители и търговци. Западните и незападните партньори на Украйна трябва да се включат в съвместно производство на евтини прехващачи и системи за електронна война с Украйна. Европейските страни трябва да разработят протоколи за защита на логистичните центрове, подкрепящи Украйна, като определят процедурите за откриване, неутрализиране, пренасочване и рестартиране.