Няма ден, няма нощ: Руските атаки промениха живота в украинската столица

През голяма част от пълномащабната война на Русия масираните атаки срещу Киев се извършваха предимно нощем. Жителите се научиха, доколкото е възможно, да организират ежедневието си съобразно тях. Те спяха в коридори или бани, следяха за новини в каналите в Telegram на тъмно, а на сутринта излизаха и отиваха на работа, в кафенета, на концерти или на вечеря.

Тази крехка граница между нощите във военно време и сравнително нормалните дни сега изчезва. През последните седмици Русия все по-често изпраща реактивни ударни дронове към столицата по всяко време на денонощието, което води до сигнали за въздушна тревога, стрелба на противовъздушната отбрана и експлозии по време на работния ден, пътуванията из града и следобедните часове. Тази руска кампания, започнала в края на август, промени ритъма на живот в украинската столица.

Последните дни на септември и първите на октомври бяха особено напрегнати и Киев едва успя да си поеме дъх.

На 25 септември руски дрон се вряза в жилищен блок в централния район Печерски, като уби 14-годишно момче. На следващата сутрин, 26 септември, до 10:00 часа жителите вече бяха чули сирените за въздушна тревога пет пъти. На 27 септември поредната атака доведе до тревога, продължила девет часа.
На 28 септември руски дронове удариха центъра на Киев посред бял ден, като убиха двама души и раниха 26. Сграда на Националната академия на науките на Украйна - институция, стояща зад много от големите научни постижения на страната - се подпали след руска атака. На видеоклипове се виждаха хора, опитващи се да избягат през прозорците, докато отвътре се издигаше дим.

През следващата нощ руски ракети и дронове поразиха учебно заведение, жилищни сгради, железопътно депо, центрове за данни и бизнес центрове, пише Kyiv independent.

До 30 септември Русия нанесе нов удар, този път насочен към енергийната инфраструктура на Киев, която вече беше отслабена от многократни атаки през предходния студен сезон. Следобед властите обявиха аварийно спиране на електрозахранването в столицата.

На 1 октомври атаките засегнаха пряко ежедневието в Киев през деня. Дрон удари училище, а други два поразиха Южния мост в момент, когато по него преминаваха автомобили и влак на метрото. На следващия ден ограниченията по моста предизвикаха огромни задръствания в целия град, като някои жители пресичаха река Днепър пеша, за да стигнат до работа.

Към края на този тежък период градът бе изчезнал под плътна сива мъгла. Това не беше обикновена есенна мъгла, а дим от предишните атаки, натрупан над Киев в неподвижния въздух. Властите призоваха жителите да държат прозорците си затворени.

Сградите се размиваха в сивотата, докато температурите падаха. Части от града бяха без електричество. След повече от седмица непрестанни удари градът изглеждаше толкова изтощен, колкото и се усещаше, а зимата дори още не беше започнала.

Град на фронтовата линия

Наблюдава се промяна не само в честотата на руските атаки. Социолозите отбелязват, че по определени показатели Киев се доближава до източните региони на Украйна, разположени в непосредствена близост до фронтовата линия.

Олексий Антипович, директор на "Рейтинг груп“, украинска организация за социологически проучвания, заяви, че жителите на Киев все повече приличат на хората от източните райони по отношение на редица показатели, включително влошеното здравословно състояние, загубата на доходи и щетите или разрушенията на имущество.

"В този смисъл Киев вече може до известна степен да бъде наречен фронтови регион“, каза той.

Антипович описа преобладаващото настроение не като паника, а като тревожност и несигурност по отношение на сигурността, защитата на града и това какво предстои.

Проучване, проведено от 21 август до 10 септември от Киевския международен институт по социология (KIIS), установи, че 83% от жителите на Киев смятат, че Украйна трябва да продължи въоръжената съпротива, дори ако Русия се опита да лиши хората от електроенергия, отопление и вода през зимата.

"Киев имаше най-голям дял хора (в сравнение с другите анкетирани региони), които подкрепяха продължаването на въоръжената съпротива при каквито и да е обстоятелства“, заяви пред Kyiv Independent Антон Грушецки, изпълнителен директор на KIIS.

Нормалният живот е забравено понятие

Дария Лисич, 28-годишна поетеса, живее в Киев едва от три месеца, когато в края на август руските атаки се засилват. Тя обитава жилище на последния етаж в пететажна сграда. Решението ѝ да остане в Киев донякъде се дължи на стремежа да съхрани малкото останала ѝ енергия, тъй като мисълта за ново преместване ѝ се струва непосилно тежка.

"Преместването изисква огромни усилия и е сериозна промяна. Просто искам всичко това да приключи или поне да стане по-леко“, споделя Дария.

В продължение на четири поредни дни Русия нанася удари в близост до дома ѝ. На четвъртия ден снаряд пада непосредствено до жилището ѝ, което я принуждава временно да напусне града.

"Всички удари бяха наблизо, но последният беше най-близкият - точно до дома ми, в съседната сграда. По време на всички тях си бях вкъщи“, разказва Лисич. „Дори не можех да си взема душ. Телефонът ми беше постоянно до мен, за да следя накъде летят ракетите".

Тя напуска Киев и заминава за Лвов за три седмици. Атаките в столицата обаче продължават.

Семен Крищал, 27-годишен маркетинг специалист в сферата на креативните индустрии, от години обмисля да напусне Киев, а последните атаки само засилват това му желание. "Искам да се преместя в Одеса, но през зимата ситуацията там е дори по-тежка, отколкото в Киев“, казва той.

Усещането за новата реалност става особено силно на 28 септември, когато руски дрон удря сградата на Националната академия на науките в центъра на Киев.

Крищал пътува с тролейбус по булевард "Шевченко“ със слушалки на ушите и слуша "Immaterial“ на Софи - жизнерадостна, еуфорична поп песен за свободата и за това да бъдеш какъвто поискаш. През деня градът вече е изпълнен със сигнали за тревога и звуци от експлозии, затова той непрекъснато усилва музиката, за да заглуши шума.

"Нощем - лекарства и дълбок сън. През деня - музика на пълна сила. Просто за да може мозъкът ми да функционира на ниво, различно от критичното за тревожността - поне на умерено", разказва момчето.

Реалността обаче все пак нахлу, когато звукът от поредната експлозия проби музиката в слушалките му. Минути по-късно полицейски коли и линейки зафучаха покрай тролейбуса му.

Крищал слезе и тръгна към Националната академия на науките. Когато стигна до мястото на атаката, спасителните екипи вече разпъваха стълби, за да достигнат до хората, блокирани в горящата сграда. Той спря и наблюдаваше случващото се.

"Нормалният живот отдавна е забравено понятие в Киев“, каза Крищал и добавя: "Преди поне можеше да очакваш най-лошото да се случи нощем и, ако искаш, да се подготвиш за това. Сега всичко прилича на лотария".