Зърнена блокада: как войната между Русия и Украйна спира износа на пшеница

На 22 юли нито един кораб не влезе в пристанищата на "Голяма Одеса", през които преминават над 90 процента от селскостопанския износ на Украйна. Шестнадесет дни по-рано Силите за безпилотни системи (СБС) на Украйна бяха предприели атаки с дронове срещу руски плавателни съдове в Азовско море. До средата на септември руската Ростовска област обяви извънредно положение, трите зърнени терминала в Новоросийск все още не работеха, а украинската пшеница престояваше в силози зад румънски канал, който пропуска по два или три кораба на ден. И двете страни посрещнаха края на лятото с големи реколти, които не могат да изнесат: Русия – с добив на зърнени и бобови култури от близо 141,8 милиона тона (от които 88 милиона тона пшеница), а Украйна – с 84,6 милиона тона зърнени и маслодайни култури. Поради затворените пристанища блокирана е не само пшеницата; царевицата, ечемикът и маслодайните култури също са задържани от същата блокада, пише за TNI Адам Бланко, управляващ директор на e8Q Technologies.

Кремъл защитава своите земеделски производители по два начина.

Първият е икономически: ограничава износа на торове, забранява износа на гориво по време на активната полска работа, насочва дизелово гориво към фермите и отпуска заеми при лихви под пазарните чрез държавната „Руска земеделска банка“ (Росселхозбанк). Вторият е физически: Русия може да защитава въздушното си пространство и пристанищата, за да гарантира безопасното транспортиране на зърното от полето до кораба. Кремъл обаче не може да си осигури тези условия чрез субсидии. На окупирания Кримски полуостров Кремъл все още определя митата, цените и субсидиите. Той обаче не може да контролира водоснабдяването, да гарантира сигурността на въздушното пространство или да контролира маршрутите към пазара. Украйна прегради Северокримския канал през 2014 г. и площта на напояваните земеделски земи в Крим спадна от 130 000 хектара през 2013 г. до 14 000 хектара през 2017 г. Към началото на 2026 г. водохранилищата бяха запълнени до около половината от капацитета си, а Симферопол ограничи водоснабдяването до шест часа на ден. Наричам отслабващия физически контрол на Русия върху потоците от зърно „Кримски синдром“. От юли насам този синдром се е разпространил отвъд Азовско море към руската територия. Как се случи това? Украинските атаки с дронове прекъснаха трафика на плавателни съдове с малко газене, които захранваха зоната за претоварване в Керченския проток, и нанесоха директни удари по експортните терминали в Новоросийск. Това доведе до натрупване на огромни количества зърно, чиито разходи се поемат от земеделските производители и федералния бюджет.

Украйна страда от същата загуба на физически контрол,

но върху собствената си суверенна територия, като същевременно разчита на икономически лост, финансиран от Европейския съюз. Киев определя експортните мита и субсидира земеделските стопани с подкрепата на заема за подкрепа на Украйна на стойност 90 милиарда евро (101 милиарда долара) и инструмента "Механизъм за Украйна" (Ukraine Facility). Когато обаче украинското Министерство на земеделието поиска безвъзмездна помощ от 220 милиона евро (246 милиона долара) за субсидиране на лихвите по земеделски кредити, Европейската комисия препрати ведомството към вече съществуващи програми. Сега изглежда, че Кремъл отново проявява интерес към ограничаване на украинския износ на зърно през Одеса, като атакува пристанищата, корабите и железопътните връзки, от които зависят земеделските производители. Авторът нарича това "Синдромът на Одеса". Двата синдрома се разпространяват в противоположни посоки. "Синдромът на Крим" се пренася от окупирания Крим към руската територия и федералния бюджет. "Синдромът на Одеса" се движи от украинското крайбрежие към държавната хазна в Киев. На 6 юли 2026 г. Украинските сили за сигурност (USF) стартираха операция "МоЛоЧКа" (MoLoChKa) – съкращение, което на украински означава "Москва ще падне чрез Крим". В рамките на 11 дни USF съобщиха за удари по 147 свързани с Русия плавателни съда – танкери, сухотоварни кораби, влекачи и зърновози (бройка, оспорвана от Русия). Граничните служби преустановиха приемането на заявления за транзит през Керченския проток, корабоплаването по канала Дон–Азов спря, а операциите по претоварване „кораб-кораб“ в зоната за котвена стоянка "Кавказ" – през която през първото тримесечие на 2026 г. са преминали 1 милион тона пшеница от Ростов (спрямо 828 000 тона година по-рано) – бяха прекратени. На 12 август украински дронове и ракети поразиха терминалите KSK, NZT и NKHP в Новоросийск, които разполагат с общ капацитет за съхранение на 26,1 милиона тона зърно и през които преминава повече от половината от руския износ на пшеница.

Руската кампания срещу украинските пристанища се водеше по същата логика за нарушаване на логистиката. На 19 юли три руски крилати ракети поразиха турския кораб за насипни товари Golden Leo, докато той напускаше Черноморск с товар от царевица, при което загинаха девет членове на екипажа и един украински лоцман. Корабът изгоря, дрейфува в продължение на седмица и потъна край Одеса. Корабособствениците и застрахователите се оттеглиха от региона, а застрахователните премии за военен риск в Черно море скочиха от базово ниво близо до 0,3% от стойността на корпуса (към 2025 г.) до над 1% на 21 юли и до около 2% в края на месеца. Руските удари унищожиха 60 000 тона зърно в Черноморск и повредиха над 20 плавателни съда, а масираната атака на 11–12 септември отново засегна пристанищния комплекс на Одеса. Всяка от кампаниите беше насочена както към терминалите, така и към корабите, но атаките срещу корабоплаването доведоха до опразване на морските маршрути по-бързо, отколкото щетите по бреговите съоръжения. Тогава и двете страни установиха колко малък е капацитетът на алтернативните им маршрути. От руските дълбоководни пристанища единствено Туапсе – най-малкото от тях – продължи да работи без прекъсване. Понастоящем украинското зърно се транспортира през дунавските пристанища Измаил и Рени и през западните железопътни гранични пунктове към Полша, Словакия, Унгария и Румъния, като товарите за Балтийския регион продължават към Гданск. Украинските и европейските железопътни линии са с различна ширина на междурелсието, поради което всеки вагон се претоварва на границата; това забавя влаковете и ограничава обема на превозите. Железопътните пратки достигат до морето през румънския канал Сулина, където в края на август на опашка чакаха между 70 и 80 кораба, а операторите оценяват реалния пропускателен капацитет на два до три кораба дневно. Украинският клуб на агробизнеса (UCAB) изчислява общия капацитет на дунавския, железопътния и автомобилния транспорт на около 1,4 милиона тона месечно, в сравнение с 4,1 – 5 милиона тона месечно, превозвани от района на „Голяма Одеса“ през първата половина на 2026 г.

Ескалация на войната

Вероятно в близко бъдеще ескалацията от страна на Русия ще остане в рамките на конвенционалните или хибридните действия. Ядрена ескалация или директни нападения срещу Европа все още изглеждат малко вероятни. Министърът на аграрната политика Тарас Висоцки изчислява, че заобиколният маршрут оскъпява транспортирането на селскостопанската продукция с 45 до 50 долара на тон. Поради затварянето на морския път, Министерството на земеделието на Украйна намали прогнозата си за износ на селскостопанска продукция за периода 2026–2027 г. до около 29,6 милиона тона (спад с 54% спрямо предишните 64,4 милиона тона) и почти наполовина съкрати прогнозата за износ на пшеница – до 8,3 милиона тона. В Ростов Михаил Бондарев от Асоциацията на народните фермери заяви, че земеделските производители разполагат с големи количества зърно, но нямат възможност да го пласират на пазара. Изкупните цени на пшеницата от Южна Русия са спаднали с 20–25%, а фуражната пшеница с ниско качество (използвана за изхранване на животни) сега се продава за около 58 долара на тон, докато производствените разходи са близо 116 долара.Украинските ферми са изправени пред същата разлика между пазарна цена и производствени разходи. Максим Хопка от UCAB отбелязва, че цената на хлебната пшеница от втори клас в Централна Украйна е спаднала с 31% в периода от 16 юли до 6 август – от 206 на 143 долара на тон, докато цените на ечемика са се понижили с 27%, а на царевицата – с 15%. Според оценките на UCAB пазарната цена на украинската пшеница е с около 15 долара на тон под производствените разходи, а тази на ечемика – с повече от 40 долара под тях. Министерството на земеделието на Украйна очаква до ноември да възникне недостиг на складови капацитети за около 11 милиона тона продукция.

В Русия есенната сеитба тази година излиза с около 20 процента по-скъпо спрямо миналата, поради което земеделските производители съкращават разходите за торове и пренасочват площи към отглеждане на слънчоглед. В Украйна Министерството на земеделието очаква свиване на посевните площи за реколтата през 2027 г., особено при зимната пшеница, а Украинският аграрен съвет (UAC) е посъветвал износителите да градят стратегиите си с оглед на това, че дълбоководните пристанища ще останат затворени до декември или януари. Москва финансира земеделските си производители чрез приходи, които сама контролира, а глобалното търсене на руски петрол и газ поддържа хазната на Кремъл пълна въпреки украинските атаки с дронове срещу рафинерии и терминали. Руското министерство на земеделието субсидира преференциалните земеделски кредити на "Росселхозбанк", като покрива разликата между пазарните и преференциалните лихвени проценти – разлика, която се увеличава с нарастването на цената на финансовия ресурс. Когато основният лихвен процент на централната банка достигна 21 процента през 2025 г., субсидираните лихви също се повишиха, което накара "Сбербанк" да се оттегли от програмата и остави "Росселхозбанк" сама да поеме тежестта на кредитирането. Киев не разполага със сравнима стока, която да може безусловно да напълни хазната. Всъщност чуждестранните държавни бюджети са тези, които субсидират украинските земеделски производители. От сумата от 45 милиарда евро (50 милиарда долара), отпусната от Европейския съюз за Украйна за 2026 г., 16,7 милиарда евро (18,7 милиарда долара) са предназначени за бюджетна подкрепа, а 28,3 милиарда евро (31,7 милиарда долара) отиват за отбрана. Предвиденият за целта заем подлежи на погасяване чрез военните репарации, които Русия евентуално ще дължи на Украйна.

Една стара поговорка посочва два пристанищни града като "родители": "Ростов – бащата, Одеса – майката".

Руските атаки изглеждат като опит за изолиране на Одеса. На 19 септември руското министерство на отбраната съобщи, че е нанесло удар по понтонен мост над река Днестър, превозващ товари от Румъния, както и по пристанище Измаил – една от малкото връзки между дунавските пристанища и останалата част на Украйна; ударени са също кораб в Черноморск и още два плавателни съда, пътуващи към Одеса. Няколко дни по-рано дрон порази изчислителния център на Одеските железници.