Бомбените заплахи не отразявали на активността на вота

"Няма как да очакваме нещо друго. Хората са изморени. Говоренето се върти около едни и същи теми. Няма нов участник. Няма какво да мотивира хората, така че те да бъдат по-ентусиазирани да променят ориентацията си или пък да се увеличи делът на гласувалите".

Това коментира пред БНР политологът проф. Милена Стефанова от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според нея предизборната кампания е била съвсем нормална.

"Правеше впечатление, че партиите и коалициите бяха много обрани в говоренето си, дебатите се въртяха около важните въпроси за България. Всичко беше в реда на очакванията. Не съм очаквала да се случи нещо различно. Освен това, че нямаше скандали и че червените линии бяха потулени, нямаше изненади. Самата кампания не може да повлияе съществено върху ориентациите на гласоподавателите, защото си беше традиционна кампания", каза тя.

По думите й бомбените заплахи дори да се отразят на активността, то няма да е съществено. Проф. Стефанова обаче подчерта, че е важно институциите да успокоят избирателите, че сградите са абсолютно безопасни. Според нея бомбените заплахи са били много аматьорски поднесени.

В предаването "Хоризонт за вас" политологът отбеляза, че ниската избирателна активност, както и гласуването с "Не подкрепям никого" облагодетелстват малките партии - тези, които са на границата на 4-процентната бариера.

"Това, че расте броят на хората, които гласуват с "Не подкрепям никого", показва само моралната оценка на все по-голяма част от избирателите към това, което се предлага - към партиите и коалициите. Това е сигнал за тях", коментира проф. Стефанова.

Тя призова хората, които искат да гласуват, да изберат за кого да гласуват реално.

"Имаме 2 групи в обществото, които са сравнително устойчиви привърженици на първите 2 сили. Тези две групи обаче, взети заедно, казват - искаме управление от тези две първи сили. Това иска гласоподавателят. Като погледнем посланията на първите 2 сили, не е толкова трудно да се намери общ език, за да се постигнат 2-3-4 неща - Шенген, приемане на еврото, отношението към войната в Украйна. Те тук нямат различия. И да имат някакви различия, те са в детайли", коментира проф. Стефанова.

Според нея в този смисъл са необходими едни съдържателни разговори и вероятно ще трябва да бъдат направени някакви компромиси.

Трябва устойчива политика по въпроса и с инфлацията, подчерта политологът и добави: "Трябва стабилно управление, което да се насочи към създаване на среда, която да води към ръст на икономиката".